Page 67 - kraiste

1872 г. книгата „Слово за пастирството на духовните пастири и уве-
щение на светаго Димитрия митрополит Ростовского.“

Голям принос в учебното дело има Петър Цветков Любенов от
с. Горни Кортен, свещеник в църквата в с. Извор от 1840 до 1866 г.
Той събира и записва народни обреди, вярвания, приказки и песни
от Краище, който издава в отделни книги след Освобождението. Все

още не са издирени всичките учители в изворското училище, но с
положителност се знаят имената на поп Тодор от с. Извор, поп Златан
от с. Груинци, Велин Станков от с. Соволяно, даскал Васко от г.
Самоков, Трайко Петков, Иван Попгенов, Илия Петров от с. Извор.

Друг учебно-просветен център в Краище започва да функци­
онира през учебната 1857/1858 г. в с. Трекляно. Към новопостро­
ената църква поп Йове без съгласието на турските власти и гръцко­

то духовенство открива килийно училище, в което той е първият
учител. След него са учители поп Лазар и Неко Бумбаров. Отначало
по липса на помещения учебните занимания се водят в частни къщи,
които с сменявани често. През 1864 г. в двора на църквата „Св.
Богородица“ е построена подходяща училищна сграда, отговаряща

за едно светско училище. В нея пръв учител е Захари Треклянски,
последван от поп Андон от с. Горни Кортен. След като Захари
Треклянски е повикан за учител в с. Радибож, Радомирско, последо­

вателно учители са:: Георги Гебов, поп Гено Лазаров от с. Извор,
поп Янаки Стойков. От 1875 г. обучението се изменя с идването на
подготвени учители: Андон Иванов от 1875 до 1877 г., Стефан
Попйовев /1878 /, отново Андон Иванов от 1885 до 1892 г., след

него Димитрия Петров от с. Драгойчинци, Прокопи Попройков от
с. Киселица, Христо Караджов от с. Горно Уйно, Найден Спасов от
с. Лечевци и др. Имало е и други учители, имената на които все още

не са известни.
През 1858 г. пламва още един учебно-просветен център по те­
чението на река Драговищица след откриването на училище в с.
Горно Уйно. Инициатор за откриването му е майсторстроителят

Цеко Атанасов. Той, като строител на сграда в г. Лом, взел със себе
се за калфа даровитото момче Димитър Сушички, когото издържал
в продължение на две години да учи в българското училище в г.

Лом. От 1856 до 1858 г. е учител в родното си село на 8 ученици.
След него учител е Мано Василев, възпитаник на Димитър Сушички,
който обучава ученици от селата Горно Уйно, Долно Уйно,

Полетинци, Долни Кортен, Брест, Ресен, Рибарци, Чудинци и

64