Page 62 - kraiste

и деня и нощта, нечемо нито владиката, нито всекилиному. Молиме
се щото един час по-скоро да ни се дигне от митрополията ни не-
чеме вера от него доходи мезлично стига вече теглихме от тия

владички обеди, ние сме човеци неволни и кръски работници, та
требва да си гледа работата, та да можеме и царския данок
плащаме. Тая молба искаме на вас и мало и големо всемилостива

го Бога да дарува на милостивия наш цар и баща дълъг живот и
покорно цалуваме ваша десница“.

От горните писма можем да извлечем следните заключения:

1. Населението на Краище активно е участвало в национално-
църковната борба против гръцкото духовенство, довела до оттег­
лянето на владиката Игнатий от заемания от него духовен пост, по­

верен му от Цариградската патриаршия в своя чифлик в с. Соволяно.
От 1872 г. мястото му е заето от българския митрополит Иларион
Ловчански и Кюстендилски, който е допринесъл твърде много за
църковното и училищното дело в Краище.

2. Националноцърковната борба се води организирано от
Изворската българска община с ценното съдействие на
Кюстендилската българска народноцърковна община, която е ръ­

ководила църковното и училищното дело в Краище.
3. Веднага след създаването на Българската екзархия
Изворската българска общественост преминава към нея, като с ор­
ганизираните църковни протести отстранява гръцкия владика от
Кюстендил.

4. Гореспоменатите писма без редакторската намеса доказват
за принадлежността на населението в Краище към българската

народност, без да има никакъв намек за сръбска принадлежност или
влияние. Писмата са написани на български език, на говоримо
наречие, нищо общо със сръбското наречие, което ни дава право да
заявяваме, че в Краище през тежките години на турското робство

сърбите не са имали никакво влияние.

59