Page 71 - kraiste
P. 71
В миналото от Краище са произлезли големи майстори на сгра
ди и мостове, прочули се във Влашко, Сърбия, Словакия, Чехия и
др. страни. Между тях е Боге Божков, построил красиви сгради в г.
Прага, ръководител на бунта през 1786 г. в родното си село
Пенкьовци. От същото село е Величко Марков Свиленов, изявен
сградостроител в Шумадия, участник в Първата българска легия и
опълченец, участвал в боя на Шипка. Прочути каменоделци има в
Пещера и Враня стена.
ИЗЯВЕНИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ СА:
СОФРОНИЙ БЪЛГАРСКИ
На 28 май всяка година българската източноправославна цър
ква чества преподобни Софроний Български. Малцина знаят, че то
ва е непримиримият борец против турския поробител, енорийският
свещеник Стефан. Той е роден в края на XV или началото на XVI в.
в село Пенкьовци, Трънско Краище. За неговия живот пръв съоб
щава видният български книжовник поп Пейо, автор на Житието на
св. Георги Софийски, загинал през 1515 г.
Поп Стефан е служил в пенкьовската църква „Св. Петка“, ко
ято е наследница на опожарената от турците църква „Св. Николай
Мирликийски“. Край църквата турците построили с робския труд
на селяните каменна кула, в който отсядали техните властници. Една
година в кулата отседнал турският бирник, за да събира тежки
данъци. През нощта селяните здраво залостили врата и прозорците
на кулата, в която умрял бирникът. Властите обвинили за това поп
Стефан. Преди да го арестуват и убият, той с жена си избягал в
София при поп Пейо, с когото били много близки. Някои историци
допускат, че родът на поп Пейо е също от Пенкьовци или от някое
съседно село.
Сведения за живота и делата на Софроний Български черпим
от Житието на св. Георги. В книгата „Жития на светиите“ за него е
написано: „Енорийският свещеник от село Пенкьовци избягва в
София с жена си поради турските насилия и оттам минава във
Влашко при великия войвода Радул. Подир смъртта на войводата
Радул той са завръща отсам Дунава и се поселил в един манастир
край Русе, навярно в пещерата на св. Йоаким I, патриарх български,
68

