Page 118 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

с Антантата. На следващия ден атакува лявофланговата 2-ра армия. Нала­
га се с бой да бъде превзет Демир Хисар от 7-а Рилска дивизия, в състава
на която се намират кюстендилските пехотни части. Гръцкият гарнизон е
пленен. Проблемите с елините принуждават командването да се съгласи
градовете Сяр, Драма и Кавала да се обходят. Бойците от гарнизоните са
транспортирани в Германия, а администрацията е оставена по местата си.
В бърз поход е достигнато долното течение на р. Струма и Беломорският
бряг. Противопоставянето на отстъпващите френски части не забавя оф­
анзивата. Така към 24 август 1916 г. Югоизточна Македония е поставена
под български контрол. Струмската операция завършва с успех. Фронтът
е скъсен със юо -120 км. По-неблагоприятно завършва настъплението на
десния фланг. На 27 август 1-ва армия след ожесточени и кървави сраже­
ния предимно със сръбски части достига линията Островско езеро-Жерви-
Чеган-Пожар-височините Кукуруз и Ковал. По оценки Леринската опера­
ция приключва, без да са изпълнени всички поставени задачи. Повод за
прекратяването на действията е обявената същия ден война от Румъния на
Двуединната монархия.87
Австро-Унгария веднага е подкрепена от Германия и Османската им­
перия. България също подготвя своите бойни съединения за офанзива. В

наличност е и планът с буква „В“. Трета армия е поставена под върховното
командване на фелдмаршал Макензен. Той напуска Скопие, за да премести
щаба си във Велико Търново. На негово място като командващ на фронта в
Македония остава ген. Н. Жеков. С това разместване не свършват промени­
те. От Германската главна квартира е отстранен ген. Ерих фон Фалкенхайн.
Той е изпратен да командва немските сили в Трансилвания. В Плес започва
да се разпорежда новоназначеният началник-щаб фелдмаршал Паул фон
Хинденбург с помощник генерал-полковник Ерих Лудендорф. Според но­
вия тандем войната стратегически може да бъде спечелена на изток.
Неочаквана промяна е извършена в Кюстендил. След висока темпера­
тура с болки в стомаха на ген. К. Жостов е направена операция от апенди-
цит. Тя не довежда по положителен резултат и пациентът умира на 30 ав­
густ 1916 г. Твърди се, че последните му думи били „Падна ли Чеган“. Дали е
бълнувал с пристъп на неизбежното, нали само преди броени дни го иска -
„ще се пукна от мъка“. По скоро е останал на своя пост до самия край. Такъв
герой е българският началник на ЩДА генерал-майор Константин Жостов.
Вечна да е паметта му и да се помни името му во веки!
За други смъртта е повод за облекчение. Злопаметният монарх посреща
доклада на главнокомандващия за трагедията с коментара „Слава богу, от­
ървахме се от тоя македонец“. На височайшата особа е позволено да говори
в множествено число, визирайки себе си. Сигурно и други са доволни от съ­
битието. На германците вече не им се налага да търсят начин да го сменят.
Ген. Н. Жеков и полк. Ив. Луков не споделят подобно отношение. При спо­
менаване на тази фраза, последният обсипва цар Фердинанд с „некрасиви
епитети“. Въпреки неособено добрите отношения между ген. К. Жостов и

116