Page 130 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

В отговор до ген. Н. Жеков монархът определя факта като „един триумф е
неимоверни последици за Съглашението“. От името на поданиците си той
изказва „най-скръбни съболезнования“. Това са същите тези, на които род­

нините загиват в страшните боеве по фронтовете. Българското командване
обвинява за прибързаното отстъпване германските съюзници. От Берлин и
Плес не остават длъжни и отвръщат подобаващо. „Успехът има много бащи,
а неуспехът една майка“, гласи поговорката. Налага се предприемането на
помирителни действия за успокояването на духовете. Битоля е вторият по
големина град в географска Македония и първият, превзет от противника.
Не само съглашенците, но и сърбите стъпват отново в довоенната си дър­
жавна територия. Върху тях ефектът е като на победители.112
Меланхоличният преводач в Главната квартира в Кюстендил направо
е сразен в деня на загубата: „Битоля е отстъпена от нашите. Няма де да се
свъртя от мъка. Нима пак сега ще почнат неуспехи и ще начене нова, още
по-отчаяна война. Кога ще кажат хората „стига“. По всичко изглежда, че
ще изпратят и нас. Какво тъжно бъдеще: кой знае дали ще прочетем тези
страници, или друг ще ги чете - остарели редове на една забравена душа“.
На следващия ден страданията на Загорчинов продължават: „Каква тъга,
каква тъга! Искам да викна така силно, че нещо да се скъса там вътре и да
изплача болката си. И струва ми се викът ще бъде тъй силен, че ще чуят хо­
рата и ще разберат безумието на войната. Ох, ако можеха“.113
Според редица оценки отстъплението на Битолския фронт се налага за­
ради осъществяване на офанзива към Букурещ. Жертва на тази политика
става не само българският град, но и командващият з-а армия ген. Стефан

Тошев. Несъгласен със стратегията на фелдмаршал Макензен, той се отте­
гля и е сменен с ген. Стефан Нерезов. От Кюстендил е издадена надлежната
заповед. Дали германският пълководец ще се окаже по-доволен от втория,
или от първия Стефан, времето ще покаже по-късно. Новосформираната
Дунавска армия започва форсирането на реката на 23 ноември 1916 г. По-
голяма е от Искър и бойците от 1-ва Софийска дивизия не искат да я пре­
минат. Бунтовете са потушени, но едва ли става въпрос за страх. По-скоро
вярно е наблюдението на германското командване, че българите не са мо­
тивирани да воюват за чужди територии и интереси.
Слабост като тази не ги прави по-лоши войници. На 27 ноември 1916 г.,
вече по нов стил, в Кюстендил се чества бойният празник на армията. В
10.30 часа в църквата „Св. Богородица“ се отслужват панихида за падналите
и молебен. Присъстват офицерите, свободни от наряд. На централния пло­
щад е извършена военна церемония.114 Започналите своевременно занятия
в Девическата гимназия са преустановени за същия повод. Последният ден
на месеца не е учебен поради погребението на австоунгарския император

Франц Йосиф.115 Въпреки напреднала възраст той може би е чувал град на
име Кюстендил. Наследилият го Карл не само ще го научи, но и ще му се
наложи да го види.

128