Page 133 - kustendil_stolica

Втора глава • Война на два фронта

кюстендилец Ефрем Каранфилов. То е сърцевината на едно представяне на
културните дейци, пребивавали в града през Първия световен конфликт и
по-сетне. Прехласването по Загорчинов е най-обемно, може би защото и
двамата черпят образи от миналото. Или просто се съобразява с наложе­
ната партийна линия. Но около центъра на соцкритиката в периферията
са споменати имена на интелектуалци, дамгосани жестоко от идеологиче­
ските предразсъдъци на режима. Сред тях стои Владимир Василев, адютант
в Главната квартира, по-сетнешен главен редактор на „Златорог“, строен
след Деветосептемврийския преврат в категорията на „бившите хора“. Ка­
ранфилов знае какво е нивото му и майсторски не го пропуска. Отделено му
е половин изречение.121
Декември 1916 г. може да бъде характеризиран с много слова, но най-
важното наименование е Букурещ. Столицата пада на шестия ден на ме­
сеца, рождена дата на фелдмаршал Макензен. Офанзивата на войските на
Централните сили в Румъния завършва с преследване на противника из
Влашката низина и Северна Добруджа. На 5 януари 1917 г. 3-а армия заема
цялото протежение по устието на Дунав до Светигеоргиевския ръкав, а дни
по-късно другите части излизат на р. Серет. Водна преграда отделя двете
воюващи групировки. Тя не пречи за оформянето на нова фронтова линия.

Така 1916 г. завършва с разполагането на българската армия вече на два
фронта. Изпълнена е задачата на манифеста, като войската „освободи от
робство нашите братя в Добруджа“.122 Втория път, както и при първия, до
мир не се стига. Противникът е разгромен, Влашката низина - люлка на
румънската държавност, и Добруджа - на средновековна България, са под
контрола на Централните сили. Световната война има други критерии за
край, за разлика от познатите на Балканите.
В Кюстендил вестта за падането на още една противникова столица е
отбелязана по познатия сценарий с благодарствен молебен. Той се провеж­
да по заповед на началника на ЩДА на 8 декември 1916 г. от 11.30 часа в
църквата „Св. Богородица“.123 Няколко дни по-късно от града и главноко­
мандващият се обръща към офицерите, подофицерите и войниците. Отпла­
тата за удара в гърба е дадена - „Най-после ние, българите, за нанесеното
ни преди три години оскърбление сме удовлетворени“. Благодарността е
отправена към всички тях и по-специално към воюващите 3-а армия, 1-ва и
12-а дивизия в Румъния и и-а армия в Македония. Не са подминати и съю­
зниците за постигнатите резултати.124
Войната е коалиционна и на двата балкански фронта са привлечени
части от четирите държави на Централните сили. Присъствието на осман­
ски съединения е официалният повод за посещението на помощник-глав-
нокомандващия и военен министър Енвер паша. След обиколка в Добру­
джа и Румъния той пристига през София на 18 декември 1916 г. в Кюстен­
дил. Визитата не е изненадваща и се извършва своевременна подготовка.
Всички генерали, началници на отдели и офицери с автомобили се отпра­
вят до гарата, където към 12,30 часа посрещат госта.125 Срещата на глав­

131