Page 134 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

нокомандващия с неговия фактически колега е тягостна. Според свидетел­
ства ген. Н. Жеков не е добре разположен към посетителя. След дадения
официален обяд пашата с придружаващите го набързо тръгва с влака по
обратния път. Повод за резервираното отношение става демонстрираното
несъгласие с обиколката на турския фактор от управляващите в България.
Османската империя прави постъпки пред Германия за корекция на грани­
ците в Тракия. Царят дипломатично се измъква с неразположение, а пре­
миерът отказва да обсъжда политически въпроси. Двамата обвиняват глав­
нокомандващия за разрешението на нежеланата обиколка, а той прехвърля
стрелите към военния аташе в Цариград подп. Димитър Азманов. Послед­
ният не след дълго е сменен от поста. Енвер паша през столицата се отправя
за Скопие, Прилеп и Южния фронт, към завоя на Черна и кота 1050, което
допълнително скандализира обстановката. Този маршрут не е съгласуван с
ЩДА въпреки сигналите за извършваната своевременна подготовка. Повод
за ревност е и демонстрираната топлина на отношенията с германците, как-
то и пренебрежението към българите. Целта е засилването на влиянието на
Османската империя сред турското население във Вардарска Македония. В
оформилия се триъгълник единият става излишен и това са съюзниците от
Царството.126

Проблеми има и в преките комуникации с немците. Повод за охлажда­
не продължават да бъдат отношенията в Добруджа. Добре информираният
небезизвестен военноморски аташе фон Арним схематизира случващото се
до битово ниво. В доклад до своите началници той извежда тезата: „Бъл­
гарският народностен характер вижда във войната на първо място сред­
ство за обогатяване. Въпросът за плячката е първият и единственият, кой­
то интересува всеки българин“. Как иначе да защити мераците на Берлин
да задържи целия район на север от старата граница, заедно с Кюстенджа.
Безспорно и те, заедно с турците, участват в бойните действия. Посегател­
ството върху изконни български предели се възприема с враждебност. До­
пълнително нагнетява напрежение разпореждането на фон Макензен ча­
стите, превзелите Гюргево, да напуснат, а немските остават в града. Чашата
прелива от нежеланието да предостави понтонен мост, по който да се транс­
портират стоки от Румъния през Русе. „Пристигналият от Плес отказ ядоса
изключително българската Главна квартира в Кюстендил“ - коментира за
съществуващото „пълно недоверие“ военното аташе. Към групата освен ген.
Н. Жеков се присъединява и полк. Ив. Луков, като двамата засипват с ис­
кания офицера за свръзка капитан фон Дитфурт. След натиск е отстранен
нежеланият началник на щаба на групата армии Макензен - ген. фон Те-
пен. Българското командване по този начин преследва реципрочност след
смяната на получилия за успокоение повишение генерал от пехотата Ст.
Тошев. Последният продължава да снове в столицата и Кюстендил, като не
пести слова по адрес на немците. „Острото възмущение сега не поощрява
воденето на преговори както по военни въпроси, така и по такива със сто­
пански характер“ - извежда близката тактика фон Арним.127 Кризата на­

132