Page 132 - kustendil_stolica
P. 132

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война


                  Забавя се изпълнението на нарядите за дърва, определени на селски­
             те комитети. Налага се реквизиция на 20 коли за извършване на превоза
             на стоката за училищата и общината. Често доставените обеми в града се
             изкупуват от военни учреждения, вместо да достигнат до населението, за
             което са предназначени. Заедно с решаването на отоплението се действа и
             за осветлението. Газта се продава за 1,10 лв. за литър. Отпуснати са коли­
             чества за редица институции. Сред тях за общината - 20 л, окръжното уп­
             равление - 10 л, окръжната постоянна комисия - 5 л, Кюстендилския клон
             на Българска земеделска банка - 5 л, Слокошката община - 5 л. В рамките
             на последната са констатирани завишени цени на продукта и се определя
             комисия за проверка. На мерника е поставен бившият член на местния ко­
             митет Георги Матухски, който задържа временно три варела при себе си.
             Разрастването на дейността налага откриването на з нови магазина в града
             и привличането на още персонал. Оформяни са дневните надници на ново­
             назначените.117
                  Пропукване е констатирано и в организацията по изораването на ни­
             вите на бедните войнишки семейства. Има откази под различни предлози.
             Опиталите се да изклинчат, са уведомени наново и са заплашени с нака­
             зание от з месеца затвор или глоба от 5000 лв.118 В затруднено финансо­

             во положение изпада църквата „Св. Мина“. Настоятелството констатира
             невъзможността да изпълни поетия ангажимент 1242,50 лв. да се дарят на
             Българския червен кръст. В молба до Софийския епархийски духовен съвет
             се иска намаляване на сумата на 500 лв.119 Война е и се констатира все по­
             вече недостиг.
                  Дефицитът на разнообразие и красота в душевните дирения на Ст. За-
             горчинов продължават с пълна сила. Той живее между съня, където свири
             пиано, и реалността, разсечени от сигнала на сутрешната тръба. Звуците са
             различни, както и местата на действие - за първото е необходима концер­
             тна зала, а за второто казармен плац. Последният е в антитеза със стремежа
             за духовното извисяване, философското осмисляне, литературното стре­
             мление на преводача в Главната квартира. Над всичко стои непосредстве­
             ният идеал: „Мирът. Каква вълшебна дума!“. Действителността се изчерпва
             с негативни сцени: „Гонят ни от стая на стая като чергари - цигани. Сту­
             дено, влажно, мръсно и пр.... Първият сняг! Нищо друго не предизвиква у
             мене, освен яд. Някога обичах зимата: ала не и сега, особено когато живееш
             в казарма“. Падането на Битоля има съкрушителен удар върху деликатния
             Ст. Загорчинов: „Няма де да се свъртя от мъка“.120 Веднага спират записите
             с изключение на две малки бележки от последващи месеци. Малкият днев­
             ник губи значението си на информационен източник за душевното състоя­
             ние на един от офицерите в Главната квартира. Останалото са финални ак­
             орди.
                  Кюстендил сигурно оставя белег в живота на бъдещия писател на исто­
             рически романи. Малкото тефтерче, публикувано след повече от половин
             век, провокира към размисъл известния литературен критик, академик и

             130
   127   128   129   130   131   132   133   134   135   136   137