Page 136 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

ни като: „мохамедани, албанци и турци, македонци и други народности“.
Някои от тези новокомпонирани „нации“ са дело на балканския баща на
народите Йосип Брос Тито, но по-късно през втората половина на същия
този XX в. Документът съществува, а след това може да се правят всякакви
интерпретации.

Взаимоотношенията между различните общности си имат текущите
проблеми. На една сутрешна проверка дежурният войник Йосиф Вели­
нов е нападнат от албанеца Сабри Фазли Даут. Под призива „да станем да
бием българите“ се стичат 21 негови съплеменници. Едва след намесата на
взводния подофицер ситуацията е овладяна. Подбудителят е наказан с 25,
а присъединилите се с 20 удара „не по голо“. Командирът на дружината ма­
йор Заимов взема мерки за затягане на дисциплината, като взискава строго
спазване на чинопочитанието и опрятност на униформите. Под забрана е
безцелното движение в града, посещението на кафенета, кръчми и бира­
рии, напускането на помещенията през нощта.132
В самата казарма през годината са извършени благоустройствени дей­
ности. Поправят се чешми, канавки, оформят се градинки, боядисва се
стая за почивка на дружинния командир, пригажда се бивше дюкянче за
столова на войниците. С това може да се похвали от постъпването на поста
през февруари майор Заимов.133 Офицерът Загорчинов не е доволен от ка­
зармения живот. След съкрушителния удар, получен при превземането на
Битоля, той се озовава не на фронта, а в болницата. „Органическа слабост
ме е приковала към леглото. Как ми се ще чист въздух, яки крака и здрава
храна! Но тя е тука и слънцето всеки следобед влиза с нея при мен“ - така
звучи предпоследният акорд от краткия му дневник.134 И той като бившия

началник на ЩДА достига до лечебно заведение. Разстоянието между „ще
се пукна от мъка“ и „няма де да се свъртя от мъка“ не е кой знае колко го­
лямо. На Загорчинов обаче му се появява надеждата всеки следобед. „Тя“ и
„нея“ не е ли познатото чувство на любовта. Китайците казват: „Внимавай
какво си пожелаваш, защото може и да ти се случи“.
Благопожеланията излизат на дневен ред, защото идват новогодишни­
те и коледните празници, последните вече по новия стил. Настоятелството
на читалище „Братство“ отстъпва безвъзмездно своя салон на дружеството
„Майчина любов“ за провеждането на вечеринка, посветена на ранените
войници.135 Общинският кмет се обръща към трите храма в града за съби­
ране на парични помощи за бедните семейства. Църквата „Св. Мина“ е по­
молена да отпусне за целта 2000 кг брашно. В хамбарите обаче зърното е на
привършване. Обстоятелството принуждава настоятелството да премахне
добавките в натура и да заплаща само с пари на наетите работници. Увели­
чена е месечната издръжка на персонала. Поискано е освобождаването от
реквизиция на колата и воловете, които обслужват църквата. Настоява се и

за замяна на женски добитък за две породисти мъжки телета, които да се
отглеждат за „домазлък“.136

134