Page 140 - kustendil_stolica
P. 140

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война


             носеното снаряжение в ред, прокарва се път до Серменино и се укрепяват
             позициите южно от Кованец.
                  Времето тече бавно особено за тези, които не са заети с конкретна дей­
             ност. Допълнително върху влошаване на настроението заедно със зимния
             сезон влияние оказва недостигът на хранителни продукти. Както е извест­
             но, гладът има взривоопасен ефект, но стоически е понесен. Дажбата се със­
             тои дневно от половин недоброкачествен хляб. За животните няма и тол­
             кова - шепа ечемик и събрана шума. Тяхното състояние се влошава и имат
             сходна съдба със събратята си в депата в Кюстендилско. Значително отслаб­
             нали, те започват да измират. Снабдяването, за което началникът на ЩДА
             ген. К. Жостов толкова много настоява, се проваля, защото противникът е
             разрушил жп мостовете. Едва в края на декември те са поправени, но за до­
             битъка вече е късно. Дори корите и стеблата на дърветата не са в състояние
             да задоволят глада им. Когато доставките започват да пристигат регулярно,
             няма достатъчно впрегатна сила за транспорт. Налага се хората да носят с
             километри хранителните припаси на гърбовете си.
                  След решаване на проблемите с насъщния идва и подобреното настрое­
             ние. Свободното време се изпълва с весели моменти край огньовете - шеги
             и спомени от изминатия боен път. Коментират се получените вести по по­

             щата от роднините и приятелите и новините от новопоявилата се съобщи­
             телна институция - „агенцията обоз“. Тиловаците имат възможност добре
             да се информират. Писмата дават сведения предимно от битов характер.
             Политически и военни въпроси се обсъждат бегло, защото има наложена
             цензура. От интерес са здравето на боеца и емоционалното му състояние.
             Затова са и насърченията, с които обикновено се завършва. Около праз­
             ниците задължително се отправят благопожелания. Например в писма от
             Н. Попов до подпоручика от 13-и полк Милан Киселички патриотизмът е
             основна тема: „Успехите на България са такива, каквито аз ги предричах -
             грандиозни, а враговете уничтожени. Да живее велика България!“ И още:
             „Пожелавам ти добро здраве и храброст за славата на Велика България. Оч­
             акваме облекчението от падането на Вердюн и Париж. Дай боже по-ско-
             ро“.14° От тила картината се възприема по-различно от фронтовата дейст­
             вителност, където животът има своята логика.
                  При добра организация преминават празниците Коледа, Нова година
             и Богоявление. Програмата съдържа молебен, парад, а след тържествения
             обяд с повишена дажба се преминава към музика, хора, забави и шеги. Па­
             метен момент е посещението на 15 януари 1916 г. в щаба на дивизията на
             главнокомандващия и престолонаследника. Ген. Н. Жеков поздравява Рил-
             ци с постигнатите успехи и лично се ръкува с всеки отличил се боец.141
                  Още по-тържествено е отбелязан полковият празник - 26 януари. За
             годишнината от Булаирския бой е отслужена панихида, последвана от мо­
             лебен и парад под звуците на „Булаирския марш“. Гости има и от другите
             части, сред които и ветерани от паметното сражение вече офицери в 53-и и
             54-и полк. Свързва ги отминалият триумф над анадолската армия. Изпра­

             138
   135   136   137   138   139   140   141   142   143   144   145