Page 144 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

не предизвиква никаква изненада. Започва неорганизирано отстъпление,
войниците се пръскат назад, изоставяйки убити и ранени. Усилията на офи­
церите са насочени да съберат оцелелите в района на Еникьой.
Призори на 2 октомври командирът майор Димитър Рачев е сменен
с капитан Константинов. От дивизионния щаб нареждат нова атака. Три
пъти дружината се вдига напред, но е спряна от ефективния противников
огън. След пладне останалите около 200 незасегнати бойци въпреки устни­
те заповеди не могат да се придвижват, защото англичаните владеят поло­
жението на фронта. Загубите сред личния състав са 70 убити, а ранени са
145 редови чинове и 7 офицери, като от последните 1 е безследно изчезнал.
Дивизионният командир поставя задачата пред полковия за провежда­
нето на нова нощна атака. На позициите е съсредоточена 4-а и 1-ва дружи­
на, заедно с картечната рота. Настъплението започва към Долно Караджо-
во, но своевременно заповедта е отменена и силите са разположени край
Ени кьой. В сутрешните часове противникът предприема офанзива по под­
разделения от 14-и полк. Българите започват безредно отстъпление. Силен
барабанен огън връхлита позициите на Рилци. От шрапнел е убит майор
Рачев, останал сред войниците си въпреки отстраняването му от длъжност.
Устояли на ураганния артилерийски обстрел, бойците са поведени в атака,

предвождана от техните офицери. Жертва на настъплението става поручик
Михаил Ташов. Снаряд откъсва главата му, но българският командир прави
още няколко крачи напред. Инерция ли е, или пример за своите подчине­
ни как се преследва целта до самия край? Ранен е новият командващ на
4-а дружина поручик Сокол Петров. Мястото му веднага е заето от поручик
Тодор Цеков. В боя са въведени 2-ра и 3-а дружина под ръководството на
подп. Пошев. В решителния миг българите преминават в атака. „Това без­
страшно, стремително и стройно настъпление на Рилци ще остане паметно
в историята. То ще напомня на вечни времена техния беззаветен героизъм
и как именно се жертва и мре за благото на своята родина. С право нашите
противници, свидетели на това настъпление, бяха казали: „Ние никога не
допускахме, че Вие ще имате куража да прескочите линията на преградния
огън, воден с такава ожесточеност с около 15 батареи. Вашето настъпление
ни удиви и внесе смут и колебание в нашите души. Ние в този бой се счита­
хме за победени“ - анализира решаващия момент на сражението капита­
нът от 13-и полк Дончо Терекиев.
Противникът е спрян, а в следобедните часове и атакуван. Въпреки
множеството жертви и ранени бойният дух на Рилци е на висота, а англи­
чаните започват отстъпление от позициите в с. Еникьой. Задържат с много
мъки само югоизточната част на населеното място. Дивизионният коман­
дир полк. Ив. Русев въпреки понесените загуби нарежда нова нощна атака.
Със свито сърце полк. Киров започва подготовката, но скоро заповедта е
отменена. Заети са за отбрана позициите отпреди започването на боя меж­
ду Горно и Долно Караджово и Еникьой. Равносметката е много кървава.
В тридневните сражения са убити 8 офицери и 141 войници, ранени са 17

142