Page 145 - kustendil_stolica

Втора глава • Война на два фронта

офицери и 801 редови чинове, а отделно пропадналите без вест са 83 души.
Привечер на 4 октомври полкът е изтеглен на позиция при с. Календра,
след 4 дни се установява на бивак край с. Латово, а от ю октомври е дис-
лоциран в района Мелникич-Ликен чифлик. На последната дата полк.
П. Сантурджиев е изпратен да командва 2-ра бригада, а за началник на 1-ва
е назначен полк. Ст. Манов. Същият, който предвожда Рилци в Балкански­
те войни.152 Знаковите места в кюстендилската бойна история се увелича­
ват с още едно. Ненапразно на паметника на падналите от полка в краката
на войника до името Булаир стои Еникьой. Нов кървав връх в усилията за
национално обединение.
Героизъм проявяват множество бойци. Техният пример повдига духа
на събратята им в решителните моменти на сраженията на 3 октомври
при Еникьой. Особено важно се оказва обезвреждането на противникови­
те картечници. С тази задача се справят войниците Христо Ников Мицов
от с. Смоличино, Стоичко Станоев Пърщеин от с. Добри дол, Александър
Георгиев Кривошийски от с. Горна Гращица, Стамен Иванов Ангелов и Ни­
кола Арсов от Караманица. Те сами или предвождайки свои другари, дости­
гат до неприятелското укритие, пленяват оръжието, завъртат го срещу про­
тивника и се завръщат с трофеите на своята позиция. Отделни пехотинци
проявяват самоинициатива и заместват излезлите от строя картечари. Та­

кива качества показва Павел Лазаров от Жабляно, Радомирско. С личния
си пример пред бойците се отличават фелдфебелите Стоян Иванов Вунев от
с. Мусул и Христо Георгиев от Кюстендил. Те повеждат напред своите взводо­
ве, увличайки и други подразделения. Някои заплащат героичната постъп­
ка със своя живот. Най-заслужилите са наградени с ордена „За храброст“.
В решителния миг в боя се включват и санитарите. Пример дава войни­
кът Иван Величков Пашов от с. Добри дол. Той започва да командва, вър­
тейки санитарната си тояга, противникова граната му я чупи, но веднага
я заменя с пушка и цял окървавен участва в боя. Пронизан е от куршум и
геройски загива, както това се случва и с офицерския кандидат Георги Ян­
ков Тонев от Кюстендил, повел начело взвода си в атака. „Когато слънцето
се скри зад върховете на Беласица и Круша планина; когато мрак затули
земята и изпрати деня 3 октомври към вечността, англичаните бяха изго­
нени от развалините на Еникьой. Прибраха се те в старите си окопи, далеч
зад него, и осветиха земята с хиляди бели ракети да лекуват ранените си,
да погребват мъртвите си и да пишат на Англия как Рилци се биха за сво­
бодата на своите братя македонци, които тя искаше да остави и остави пак
в робство, много по черно, много по-страшно, по-изтребително от турско­
то...“ - прави равносметка на битката участникът Иван Караиванов.153 Ня­
къде край Горно Караджово в редиците на 7-а дивизия подпоручик Димчо
Дебелянов загива геройски, своевременно завещал своята равносметка „...
мъртвият не ни е враг“. За тях, съвременниците, може да не е, но къде са
гробовете на убитите. Няма мемориали, няма символи, няма организирано
място за поклонение и памет. Век по-късно българската следа е поизличена

143