Page 142 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

детайли от бита на бойците на позицията. Импровизирани маси от чимове
или сглобени с подръчен материал, с придружаващите ги сковани столче­
та и столове. В този създаден уют ежедневието преминава, разчупване от
игри, например на дама.145
Под мотото „Картини от войната!“ голяма серия от писма върху фото­
графии изпраща поручик Тодор Цеков, по професия адвокат, до любимата
си Лена Левкова или до нейното семейство в Кюстендил. Привърженик на
партията на тесните социалисти, той използва псевдонима „Федя“. Празни­
кът на труда, 1 май, е повод за скромна черпня на неговите колеги. Ежедне­
вието се запълва с важни детайли, което спомага за по-лекото понасяне на
войнишкия живот. Материалистичният му подход проличава при обясне­
нието на най-прозаични моменти по прехраната: „Носителите на живота -
това са готвачите. Как са радостни войниците, кога са близко край кухнята.
Готвачът разделя чорбата с „малката“ си лъжица“. На снимката група вой­
ници чакат раздаването на дажбите около баките.146
В Катунци полкът престоява също малко повече от два месеца и поло­
вина. След дългото протакане идва заповедта за завземането на Рупелското
дефиле. На 26 май 1916 г. бойците са строени и тръгват отново напред. Този
път посоката е на юг. Букурещката бразда е прекрачена и подразделенията

заемат указаните коти по Ченгел планина. Щабът се настанява в с. Син-
гелево. Гръцката погранична стража се изтегля без кой знае каква съпро­
тива. Целта на настъплението по указания е заемане на по-добро изходно
положение и елиминиране на съглашенско настъпление през дефилето.
Веднага се пристъпва към фортификационно изграждане на позициите.
Подготвени са окопи цял ръст с ходове за съобщения, блиндажи, изкустве­
ни препятствия и землянки.147
„Федя“ от рубриката „Картини от войната“ изпраща визуални сведения
на домашните си в Кюстендил. Преобладаващите снимки са групови, сред
природата, на различни места на позицията - под вековните дървета, ма-
настирчето „Св. Илия“ и „в местността Хисаря, наречена „апендисита“, над
Демир Хисар“. Повереният участък на Т. Цеков е инспектиран от бригадния
и полковия командир. Работи се усилено: „Всички тези височини, които
се виждат, сме ги изровили като къртове. Това е Ченгел пл.“. И „Слънцето
пече - тропическа горещина ни души, а ний денонощно копаем и се закреп­
ваме на новите си позиции“. Все пак има време за почивка и за забавления:
„Ето едно наше „Самодивско хоро“, но не на луна, а на силна горещина“.
А снимката представя и конкретния момент от импровизираната весел­
ба през топлия август.148 Други се отдават на романтика. Неизвестен боец
пише от позицията на ученичката от Босилеград Нонка Харизанова: „Тиха
лунна нощ. Луната с бледата си светлина ми свети и пиша ти, макар че ти не
се обади поне един път“.149 След работа има време за уединение и терзания
по нежния пол. Нищо човешко не им е чуждо.
Трудът за трети път не е използван по предназначение. След третото
престояване от малко повече от два месеца и половина Рилци продължават

140