Page 28 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

и едно спиране на действията час по-скоро се налага, инак ние можем да
дойдем до една велика катастрофа - пълно унищожение на нашата армия“.
Промяна в обстановката по долината на р. Струма вдъхва известен оптими­
зъм. Във финалните акорди на войната има дори възможност да се премине
в контранастъпление, като гръцките части бъдат обкръжени в Кресненско-
то дефиле.
Обявяване на примирието на 18 юли 1913 г. и започването на прегово­
рите в Букурещ слагат край на агонията по фронтовете.30 Генерал Р. Ди-
митриев обобщава състоянието, като дава оценка на всяко от отделните
съединения: „Пета армия, също 40 дружини, заема позиция по границата
на Патерица до връх Руен (Кюстендилско) и прегражда операционното на­
правление Крива паланка-Кюстендил-Радомир. Тя се държи и досега твър­
де добре, но недостатъчно силна, за да форсира силните фортификационно
организирани позиции на противника, усилията, която тя проявява за тази
цел, струваха грамадни жертви. Сега тя заема отбранително положение,
почти на самата граница, и служи като опора на другите армии. Духът на
тази армия беше сравнително добър, но в последно време, поради румън­
ското нашествие, по донесението на командващия на Съединените армии и
там се забелязвало недоволство в по-остра форма между войниците от ония
части, които се комплектуват от Североизточна България“.31 Пета армия

изпълнява заложеното й място в оперативния план за войната. От пред­
вижданата роля на „ос“ за другите армии завършва като тяхна „опора“. Ста­
билното положение, което заема, не позволява на противника да проникне
към Кюстендил.
Градът остава от малкото защитени в държавата. Изглежда, това е при­
чината на гарата му в дните преди самия край на войната да се установи
дори главнокомандващият цар Фердинанд I. Той престоява в специалния
си влак. Българският монарх преди войните рядко посещава Кюстендил.
Сред населението се носи легенда, че недолюбва града, защото 2-ри Струм­
ски полк участва в детронацията на предходника му княз Александър.
„По-информирани“ го отдават на честото пребиваване на македонски ре­
волюционери, които биха посегнали на живота му. И двете предпоставки
са факт, а от тях могат да се родят всякакви легенди. Но през Балканските
войни „опасностите“ са по фронтовете, далече от района. Така в критичните
дни на 1913 г. царят се установява за кратко в Кюстендил и дори обхожда
военните болници, където сред милосърдните сестри работи и втората му
съпруга царица Елеонора. По това време тя за постоянно се установява в
града, като ползва квартира в дома на Михал Курикаргата на ул. „Гладстон“
№ 6. Местна легенда твърди, че хазаинът получил като премия за своята
лоялност възможността да използвал автомобила на височайшата особа и
бил превозен от къщата си до централно кафене пред очите на любопит­
ните минувачи. Случаят е повод за коментари сред кюстендилци. А иначе
царицата остава много добри спомени със скромния си начин на живот и
държанието си към ранените и болните войници и към гражданите. Де­

26