Page 26 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

И най-лошият план все пак е повече от липсата на план. Едва ли всич­
ки споделят крайното решение. Правителството на Иван Е. Гешов пода­
ва оставка и е сменено на 1 юни 1913 г. от кабинет, ръководен от проруски
ориентирания Стоян Данев. Явно даденият сигнал към Петербург е съгла­
сие с арбитража на императора. Едва ли всички мислят така. Натискът на
военния връх е бързо да се решава, защото армията показва симптоми на
разпад. Отбелязани са редица случаи на неподчинение и бунтове. Изборът
е между бърза офанзива или демобилизация. Революционното движение
също взема крайна позиция с цел окончателно решаване на националния
въпрос. Провокациите и изстъпленията на бившите съюзници в Македония
допълнително нагнетяват напрежението. Хладнокръвието е изместено от
разпален патриотизъм. Войнствените настроения взимат връх сред отго­
ворните и неотговорните фактори. Редица от предпоставки оказва влияние
за взимането на окончателното решение. То не е легитимно и най-малко не
е скрепено с манифест за обявяване на война. Официален не е издаден, а
не е от значение имало ли е проект. Твърди се, че сръбският крал подписва
подобен, като е оставено празно място само за вписване на датата за започ­
ване на войната.27
В българската история денят 16 юни 1913 г. е наречен „престъпното без­

умие“. Устна заповед на главнокомандващия цар Фердинанд I, отдадена на
помощника му ген. М. Савов, задвижва механизмите на войната. Армиите
в Македония са приведени в боен ред и започват действия. Първите резул­
тати за българите са положителни. Противникът е подготвен, но отстъпва
бавно от позициите си. На твърди позиции остават от Министерския съвет
в София, като нареждат на командването да спре настъплението и да въз­
станови мира. Доводите на помощник-главнокомандващия ген. М. Савов
първо частите да се закрепят на по-удобни позиции, като се достигне ли­
нията Кратово-Клисели-Велес срещу сърбите и се спуснат към Солун сре­
щу гърците, не са взети предвид. Той набързо е сменен с ген. Радко Дими-
триев. Следва още по объркващ акт - заповядано е бойните действия да
спрат. Мирът обаче не е възстановен. Направена е още по-голяма грешка
от „престъпното безумие“. Противникът използва настъпилото объркване
и преминава в контраофанзива, като печели стратегическата инициатива.
България удобно е обявена за агресор.28
Сръбският удар е понесен от 7-а пехотна Рилска дивизия на позициите
при Злетовска река. Тринадесети полк, който бавно настъпва към кота 550,
спира след сигнала отбой, но противникът атакува и българските загуби са
значителни. Осемнадесетият ден на юни 1913 г. се превръща в трагичен за
кюстендилци. Ранен е командирът полк. Стефан Манов. Значителна част от
офицерите и бойците са извадени от строя. Убити са 172, ранени 572, а почти
цялата трета дружина е взета в плен - 1149 души. Оцелелите отстъпват към
Кочани и са разположени южно от с. Спанчево. Следва ново оттегляне към
Царево село. Остатъците от полка, достигнал по-скоро до сборна дружина,
са разположени на Калиманското плато. В началото на юли те участват в

24