Page 29 - kustendil_stolica

Въведение • Предначертание и противопоставяне

нят на подписването на мирния договор в Букурещ - 28 юли 1913 г., остава
паметен не само със знаковото събитие и с молебена, отслужен в местната
катедрална църква „Св. Богородица“, но според едно известие и с присъст­
вието на него на самия цар Фердинанд.32
Той си заминава за столицата, но в Кюстендил се завръщат факторите,
„опасни“ за неговия живот - наследниците на Струмския полк и македон-
стващите. Войната завършва по общоприета тогава оценка с национална
катастрофа. Днес тя се оспорва, защото държавата, видите ли, се разшири­
ла с няколко хиляди квадратни километра. Държавата да, но българската
нация остава разделена. Увеличението е с Пиринска Македония, значител­
на част от Беломорска Тракия в междуречието на Места и Марица и района
на Малко Търново. Дори загубеното от завоюваните предели - почти цяла
Македония на изток от р. Вардар и Източна Тракия, не може да се сравни
със спечеленото. Тук не се говори за спорна или безспорна зона. Добавим
ли и Южна Добруджа, картината придобива краските на катастрофа, раз­
бира се, за нацията. Други определят случилото се като погром или круше­
ние. Термините все пак са от арсенала на изследователя и трябва да получат
своето одобрение от съответната колегия. Усещането от съвременниците за
постигнатите резултати едва ли ги задоволява. Говори се за мъст и реванш,
с цветисти прилагателни се характеризират съседите. Появява се маршът

„Съюзници-разбойници“. Договорът за мир от Букурещ осакатява Бълга­
рия и я поставя в положението на губещ от войните. По-губеща е само Ос­
манската империя, но тя взима своя реванш срещу Царството с подписа­
ния на 16 септември 1913 г. Цариградски договор. Демобилизираните части
прибират знамената си за „по-добри времена“. Байраците на революционе­
рите остават развети.
Берлинската граница в Кюстендилско остава непроменена. Районът за­
пазва мястото си на периферия в държавата. Военните действия донасят
много материални щети и човешки жертви. От проникването на сърбите
в Босилеградско и в окрайнината Каменица установените загуби са в раз­
мер на 467546 лв. Унищожени са 16420 дка, засадени с различни култури.
Заграбен е добитък, имущество и храни на 542 домакинства. Предпочи­
таната плячка са предимно дребен добитък - овце, кози, свине, кокошки,
но и едър - говеда, коне. От храните основно са задигнати житни култури,
брашно, сирене, масло и ред други артикули, сред които важно място заема
ракията. При сумирането по общини се оказва, че са отмъкнати над 2000
литра. Посегателство е извършено на движими вещи, като не са пощадени
общинското и училищното имущество като маси, прозорци, чинове, учебни
помагала, а в с. Караманица и цялата училищна библиотека. Невъзможно­
то да се задигне, подлежи на унищожение. Например в с. Дукат са изгорени
37 къщи, 23 плевни, 25 кошера и 5 хамбара. Не е простено и на хората, като
в селата от района са убити над 40 души -предимно деца и старци.33 Маро­
дерството над цивилно население показва какво представлява противнико­
вата армия. Въобще за отношенията по време на двете войни се произнася

27