Page 27 - kustendil_stolica

Въведение • Предначертание и противопоставяне

отбранителните боеве, като удържат позициите и взимат частичен реванш
над противника. Равносметката за кюстендилци от Междусъюзническата
война се измерва с 10 убити и 37 ранени офицери, 230 убити и 8о6 ранени
войници, като заедно с пленените загубите достигат 2232 души.29
Отстъплението на 4-а армия въпреки успехите при Криволак и избухна­
лото въстание в Тиквешко, ръководено от ВМОРО, дезорганизира фронта в
Централна Македония. Втора армия също води дефанзивни действия и се
оттегля към Кресненското дефиле. На старата сръбско-българска граница
разположените части започват действия с известно закъснение. Пета ар­
мия успява да изпълни стратегическата си задача, като удържа позициите
и служи като ос на другите съединения. Опитите да премине в настъпление,
не успяват поради дълбоко ешелонираната отбрана на противника. Да се
запознае с обстановката по фронта в с. Гюешево, пристига главнокомандва­
щият цар Фердинанд I със синовете си - князете Борис и Кирил.
Явно с цел да подобри координацията и субординацията, Главната
квартира пристъпва към създаването на 28 юни на щаб на Съединените
армии, който е разположен в Кюстендил. Първоначално на него са подчи­
нени 5-а и 4-а, а след 14 юли 1913 г. и 2-ра армия. За командващ е назначен
ген. М. Савов. Способен офицер, той се стреми всячески да стабилизира

положението по фронта в Македония. Объркване в редиците създава опас­
ността от напускането на позициите и оттеглянето на Конявската планина
в случай на отстъпление на 2-ра и 4-а армия. Тогава Кюстендилският край
се изоставя на волята на противниците. Докато подобна опция съществува,
но не е приведена в изпълнение, сърбите успяват да се вклинят между 5-а
и з-а армия, като на 27 юни 1913 г. проникват в Босилеградско. Редица села
са превзети, а в средищното Босилеград петима български военнослуже­
щи са пленени и зверски убити. Сръбското настъпление е локализирано
и с прехвърлянето на допълнителни части, формиращи Босилеградския
отряд, пробивът е запушен и противникът е отхвърлен на границата. Опе­
ративната възможност на това направление, която се предвижда преди
войната, е използвана от противника. Пропускът показва недооценяване
на действителното положение.
За разлика от него други пробойни не могат да бъдат запушени. На съ­
щия 27 юни 1913 г. армията на северния съсед пресича границата и се на­
сочва към София и сетне окупира Южна Добруджа. Правителството на д-р
Ст. Данев нарежда „да не се оказва никакво съпротивление на ромънските
войски при навлизането им в България“. Безсилието е толкова голямо, че
няколко дни по-късно кабинетът подава оставка и е заменен от нов, огла­
вяван от д-р Васил Радославов. Османската империя също се възползва и
възстановява властта си в Одринска Тракия, като войските й настъпват и
на старата българска територия. Помощник-главнокомандващият, като
анализира състоянието на частите, изпраща тревожен апел до политиче­
ския връх: „Всичко гореизложено ме довежда до печалното заключение, че
ние не сме вече пригодни за малко-много продължителна и сериозна борба

25