Page 24 - kustendil_stolica
P. 24

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война


             е спазарен от хитроумните елини. И на война невинаги се печели само
             от битки. След кратък престой кюстендилските части са прехвърлени по
             море на Тракийския театър и накрая разположени край Галиполийския
             полуостров в състава на новосформираната Четвърта армия. В началото
             на 1913 г. действа примирие. Първа и 3-а армия след победоносния поход
             през Лозенград, Люле Бургаз и Бунар Хисар са разположени на Чатал-
             джа, а Втора армия държи под обсада Одрин. В Цариград младотурците
             извършват преврат и сраженията се подновяват. Галиполийската армия
             и десантни части получават задачата да атакуват 4-а армия. На 26 януари
             1913 г. 13-и полк заедно със събратята си от 7-а дивизия разгромява про­
             тивника при Булаир.21 Име, което остава символ в кюстендилската исто­
             рия. Ветераните така наричат своето дружество - „Булаир“, с печатен ор­
             ган „Булаир“, появява се „Булаирски марш“, улица „Булаир“, на ключово
             място на паметника на героите Рилци в краката на кюстендилския воин
             стои надписът „Булаир“.
                  Отхвърлен е десантът при Шаркьой, където действат македоноодрин-
             ските опълченци. На 13 март „непревземаемият“ Одрин е превзет, а на 17
             май 1913 г. в Лондон е подписан мирен договор между държавите от Бал­
             канския съюз и Османската империя. Полуостровът, с изключение на мал­

             ка периферия около Цариград, на запад от линията Мидия-Енос попада
             под властта на съюзниците. Те обаче не могат да постигнат споразумение за
             подялба на територията. България се позовава на договора и иска отстъп­
             ване на безспорната зона в Македония и арбитраж над спорната от руския
             император. Сърбия се позовава на появата на Албания, което обстоятелство
             я отрязва от излаз на Адриатическо море. Дългата ръка на Великите сили,
             акуширали раждането на новата държава, обърква плановете на победили­
             те съюзници. Конфликтът зрее и между София и Атина въпреки военновре­
             менното разграничаване чрез демаркационна линия.22
                  Още не е изсъхнало мастилото на подписите в Лондон, когато дру­
             ги подписи скрепяват сръбско-гръцкия съюзен договор на 19 май 1913 г.
             Той гарантира териториално статукво, постигнато вследствие на войната,
             и обща граница помежду им. Лесно към коалицията е привлечена Черна
             гора. България изпада в изолация. Бившите й съюзници са срещу нея, как-
             то и бившият й противник. Северният съсед Румъния въпреки полученото
             териториално обезщетение с района на Силистра дава все повече знаци, че
             иска още земи и би се намесила във въоръжен конфликт. И то срещу Цар­
             ството. Руските фактори лавират между София и Белград и ясно заявяват,
             че не биха възпрели северния съсед въпреки задълженията по военната
             конвенция от 1902 г. Така и този договор по подобие на оня от 1912 г. остава
             само на хартия.
                  Българската армия е прехвърлена на западната разграничителна ли­
             ния. Така частите с кюстендилци са разположени в Македония. Седма рил­
             ска дивизия е дислоцирана край Злетовска река. С комбиниран превоз, с
             кораби през Бяло море до Кавала, пеша до Драма, по железницата до Дой­

             22
   19   20   21   22   23   24   25   26   27   28   29