Page 24 - kustendil_stolica
P. 24
Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война
е спазарен от хитроумните елини. И на война невинаги се печели само
от битки. След кратък престой кюстендилските части са прехвърлени по
море на Тракийския театър и накрая разположени край Галиполийския
полуостров в състава на новосформираната Четвърта армия. В началото
на 1913 г. действа примирие. Първа и 3-а армия след победоносния поход
през Лозенград, Люле Бургаз и Бунар Хисар са разположени на Чатал-
джа, а Втора армия държи под обсада Одрин. В Цариград младотурците
извършват преврат и сраженията се подновяват. Галиполийската армия
и десантни части получават задачата да атакуват 4-а армия. На 26 януари
1913 г. 13-и полк заедно със събратята си от 7-а дивизия разгромява про
тивника при Булаир.21 Име, което остава символ в кюстендилската исто
рия. Ветераните така наричат своето дружество - „Булаир“, с печатен ор
ган „Булаир“, появява се „Булаирски марш“, улица „Булаир“, на ключово
място на паметника на героите Рилци в краката на кюстендилския воин
стои надписът „Булаир“.
Отхвърлен е десантът при Шаркьой, където действат македоноодрин-
ските опълченци. На 13 март „непревземаемият“ Одрин е превзет, а на 17
май 1913 г. в Лондон е подписан мирен договор между държавите от Бал
канския съюз и Османската империя. Полуостровът, с изключение на мал
ка периферия около Цариград, на запад от линията Мидия-Енос попада
под властта на съюзниците. Те обаче не могат да постигнат споразумение за
подялба на територията. България се позовава на договора и иска отстъп
ване на безспорната зона в Македония и арбитраж над спорната от руския
император. Сърбия се позовава на появата на Албания, което обстоятелство
я отрязва от излаз на Адриатическо море. Дългата ръка на Великите сили,
акуширали раждането на новата държава, обърква плановете на победили
те съюзници. Конфликтът зрее и между София и Атина въпреки военновре
менното разграничаване чрез демаркационна линия.22
Още не е изсъхнало мастилото на подписите в Лондон, когато дру
ги подписи скрепяват сръбско-гръцкия съюзен договор на 19 май 1913 г.
Той гарантира териториално статукво, постигнато вследствие на войната,
и обща граница помежду им. Лесно към коалицията е привлечена Черна
гора. България изпада в изолация. Бившите й съюзници са срещу нея, как-
то и бившият й противник. Северният съсед Румъния въпреки полученото
териториално обезщетение с района на Силистра дава все повече знаци, че
иска още земи и би се намесила във въоръжен конфликт. И то срещу Цар
ството. Руските фактори лавират между София и Белград и ясно заявяват,
че не биха възпрели северния съсед въпреки задълженията по военната
конвенция от 1902 г. Така и този договор по подобие на оня от 1912 г. остава
само на хартия.
Българската армия е прехвърлена на западната разграничителна ли
ния. Така частите с кюстендилци са разположени в Македония. Седма рил
ска дивизия е дислоцирана край Злетовска река. С комбиниран превоз, с
кораби през Бяло море до Кавала, пеша до Драма, по железницата до Дой
22

