Page 316 - kustendil_stolica
P. 316
Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война
страдалите. ,Аз искам да зная, г.г. народни представители, когато нас тук
ни сезират с един кредит, против който, взет сам по себе си, няма какво да
кажем, защото са пострадали бедни хора и държавата трябва да им отиде на
помощ, за да могат да живеят, каква е била тая администрация гражданска
и военна, която се е намирала в тези места в стара България, когато българ
ските войски са далече на юг в Македония, далеч на запад в Моравско, та да
могат сръбските четници да минат през нашите граждански и военни вла
сти, да влязат в Босилеград, що остава още - да влязат може би в Главната
квартира в Кюстендил? Кой пази оня край? Каква власт има там?“ - с при
теснение запитва Сакаров. Привежда много данни за пропуски и корупция,
които довеждат до печалните резултати. Поставените въпроси разширяват
дискутирания проблем, като опозицията използва случая да притисне уп
равляващите с конкретни факти.
Министърът на финансите Д. Тончев отговаря за отпуснатия вече кре
дит. Той се стреми да не излиза от конкретната проблематика. Именно от
неговите думи става ясно за назначаването на две комисии, за нередностите
при работата на първата, констатирани от втората и изострили обществено
то мнение в Босилеградско. Опозицията продължава своя натиск. Включва
се депутатът Андрей Ляпчев. Той дава пример с подобно обезщетяване на
пострадало население в Харманлийско и Елховско през Междусъюзниче
ската война, но чрез отпуснат заем от Българска земеделска банка. Новата
практика да се предоставят пари под формата на безвъзмездна помощ, се
възприема от него, но не и раздаването им преди санкцията на Парламента.
Финансовият министър защитава спешността с настъпващия зимен сезон.
Народният представител от кюстендилската колегия земеделецът
Александър Ботев отново подхваща въпроса за причините, довели до про
никването на сръбската чета. Заедно със слабостите на администрацията
той изтъква сред мотивите отмъщението на сърбите за българските дейст
вия, предприети в Поморавието. По конкретната тема за обезщетението
освен съгласието си депутатът поставя искане за подвеждането на първа
та комисия под съдебна отговорност. Нещо, което не се е случило въпре
ки констатираните нередности. Като поставя под съмнение и дейността на
втората, той иска от името на земеделските представители създаването на
трета комисия. Тя да обиколи отново селата, но под надзора на избраници
те от Кюстендилската колегия.
В противоборството се включва Христо Георгиев. Той категорично за
щитава заключенията на първата комисия, като не отхвърля напълно „до
пуснати тук-там грешки“. В подкрепа на тезата си привежда специално
писмо от местното население, което също се изказва за по-високите обез
щетения. Христо Янков подкрепя определената сума от Правителството,
с което се солидаризира и Георги Занков. Последният иска да получи от
говор за причините, довели до събитията в Босилеградско. Оневиняване-
то на началника на Моравската област ген. В. Кутинчев не възприема като
окончателно решение за откриването на виновните. Според депутата те се
ЗИ

