Page 318 - kustendil_stolica
P. 318

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война


             наричано от хората „Печанчеви гробища“. Кървавата диря е поизбледняла,
             но си личи и днес на терена. Тъжно е, но може да се оформи туристически
             маршрут на злодеянието.
                  След двете добруджански посещения с двете скандинавски визити на
             шведската мисия и на финландската делегация в Кюстендил пристигат два
             пъти и унгарски представители. Първа е кралската Хонветската капела,
             изпратена по изрично настояване на цар Фердинанд. Монархът пропуска
             шанса да се наслади на музиката. Той споделя с ген. Н. Жеков и причина­
             та: „Исках аз лично да ги придружа, но от десетина дни съм много болен и
             пазя леглото“.30 Оркестърът пристига на 19 март с влака и влиза в града под
             звуците на „Балкански марш“. Началникът и капелмайсторът се предста­
             вят на главнокомандващия и княз Кирил. Домакините слизат на площада
             и поздравяват музикантите. В замяна получават мелодията на химните на
             България и сетне на Унгария. След тържествения обяд в 16 часа отново на
             площада започва първият концерт. Вторият пък е проведен от 19 часа в са­
             лона на Главната квартира, за какъвто служи сградата на читалище „Брат­
             ство“. Всеобщото убеждение е, че музикантите в състав от 6о души свирят
             прекрасно. Към полунощ унгарската кралска Хонветска капела си замина­
             ва от гарата. Изпратена е лично от ген. Н. Жеков и княз Кирил. Главноко­
             мандващият благодари за оказаната чест на царя.31 Зачестяват културните

             събития в Кюстендил. На тях могат да се насладят офицерите от квартирата
             и гражданството. Монархът проявява благосклонност към позабравения от
             него град.
                  Втората визита на унгарци има предимно работен характер. След пре­
             стой в столицата преди обяд на 7 април в Кюстендил пристигат графовете
             Пал Телеки и Вилиус Алфони (Алпони). В Конявската планина са посрещ­
             нати от кай. Л. Малеев. Гостите имат за цел да проучат опита в лечението на
             болните и ранените войници на фронта и в тила. Граф Телеки е и председа­
             тел на специалния комитет за подпомагания при унгарското военно минис­
             терство. Гостите първо са представени на началника на оперативния отдел
             полк. Ст. Нойков, а след това дълго дискутират с началника на военносани-
             тарната част ген. д-р Ив. Бацаров. Закарани са във вилата на главнокоманд­
             ващия. Любезният домакин разхожда посетителите в парка и им показва
             красивата гледка. В тази непринудена обстановка граф Телеки запознава
             ген. Н. Жеков със своята мисия. Стремежът на унгарците е след лечение
             ранените войници да бъдат върнати отново в обществото. В случай, че не
             всеки може да извършва старата си работа, търси му се ново професионал­
             но поприще. Важното е пострадалите да са полезни за семействата си и за
             страната. Дава се и пример как държавата се отплаща на своите пострадали
             герои, които да служат за подражание пред съотечествениците си. Инвали­
             дът трябва да се възприема като равен, а не втора ръка човек. Впечатлен,
             главнокомандващият заключава, че в България се правят усилия, но не
             толкова „рационални“. За него взаимната обмяна на опит би била от важно
             значение. След деловата част на графовете са поднесени кюстендилска сли­

             316
   313   314   315   316   317   318   319   320   321   322   323