Page 317 - kustendil_stolica

Четвърта глава • По пътя на погрома

намират в Главната квартира в Кюстендил. В напрегната обстановка проек­
тозаконът е подложен на гласуване и приет с мнозинство.27
На първото четене дискусията преминава без предложения за измене­
ние по конкретните текстове. Поправки не са направени в съответната фи­
нансова комисия и след едно забавяне от близо месец и половина е внесено
отново в пленарната зала. Този път и при второ и трето четене дискусия
въобще не е проведена. Без всякакви изменения правителственият проект е
приет за закон на 15 март 1918 г.28 Последващите процедури го привеждат в
изпълнение. Десет месеца след мародерството в Босилеградско отпуснатите
безвъзмездни парични обезщетения са окончателно официализирани. Ця­
лата сума е 1 мил. лв. и се раздава авансово още предходната година от спе­
циална комисия. Кредитът е осигурен от редовния бюджет на държавата за
1917 г. Узаконено е едно вече отдавна изпълнено деяние.29 Доколко постра­
далото население е удовлетворено, източниците дават пестеливи сведения.
Разкритията за надписване на щетите показват познати за хората практи­
ки. Опитите за злоупотреби своевременно са предотвратени. Въпреки от­
правените критики администрацията успява да ограничи завишаването на
загубите. Едва ли подобни нарушения биха се констатирали, ако парите се
отпускат под формата на заем. Правителството въвежда нова практика за

даване на безвъзмездна помощ. Тя има своето положително значение за
пострадалите от Босилеградско.
След година началникът на Планинската дивизия ген. Петров споме­
нава значително по-големи материални щети. Той ги определя в рамките
на около 2,5 мил. лв., но „по оценка през нормални времена“. В тях влизат
и загубите, претърпени от унищожаването на държавното и общинското
имущество. Неясна остава окончателната сума на понесените материал­
ни щети. Те все пак са възстановими. Непоправимите резултати се измер­
ват с погубените човешки животи. Жертва на терора са предимно мъже от
всякаква възраст, разбираемо по-старите и трудноподвижните са повече.
Същият дивизионен началник дава и окончателната цифра - 32 заклани
и 2 деца изгорени. Заедно със случайно убитата ученичка тъжният сбор
показва 35 човека. Той се доближава до резултата от сръбското прониква­
не в Кюстендилското Краище през лятото на 1913 г. Тогава с живота си се
прощават над 40 души. Сигурно и в този случай са отмъщавали за някои
български престъпления. В затворения кървав кръг Босилеградско, Кюс­
тендилски околия и окръг за трети път попада под ударите на съседите.
Така е през Сръбско-българската война от 1885, последвана от Междусъю­
зническата война от 1913 г. и с нова сила е възпроизведено през 1917 г. по
времето на световния конфликт. Първите два пъти агресията е от редовна
армия, но третия насилниците са паравоенна формация. Така ги възприе­
ма и местното население. На запазения паметник на Стою Яначков Попов
в долнолюбатските гробища пише „убит от злодейски ръце“, а в горнолю-
батските на Рангел Гергинов още по-ясното „мъченически убит от сръбски
разбойници“. Мястото на гробовете на жертвите в Босилеград дълго време е

315