Page 358 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

какво представлява районът. Два месеца по-рано той ръководи Тракийска­
та дивизия. Сред заслугите му е слабата фортификационна подготовка на
втората позицията.
Противникът продължава да обстрелва с артилерия цялата нощ, а на
сутринта огънят става барабанен. Въведени са свежи сили от второешелон-
ните сръбски дивизии. Липсата на сериозни укрепления си казва думата.
Към 16 часа е отстъпен Тунджанският гребен и закратко се отбраняват на
Бригадната височина. През нощта оцелелите подразделения се оттеглени
на северния бряг на р. Задука. Междувременно съглашенците превземат
Малък и Голям Козяк, като особено последният се оказва стратегически ва­
жен, с което отбраната фатално е разстроена. Предупреждението на ген. Н.
Жеков от началото на септември за ключовото място на Добро поле и на
Козяците се оказва не само вярно. Инициативата окончателно преминава
в ръцете на противника и българите отстъпват още по-назад. Направен е
пробив на фронта от около 15 км с дълбочина от ю км. Той се оценява до

този момент само като тактически. Едва с разширяването му и достигането
към 20 септември на параметри от 50 км с дълбочина от 45 км положението
става особено сериозно.100 Изводът на щаба Шолц, че „тия сили са доста­

тъчни да се посрещне ударът“, се оказва абсолютно погрешен. Пропуснато
е удобното време за подготовка и предотвратяване на съглашенския зами­
съл. Инициативата е изгубена безвъзвратно.
Още на 17 септември по настояване на същия щаб Шолц и на 61-ви кор­
пус началникът на 2-ра дивизия ген. Ив. Русев е сменен с ген. Асен Николов,
който дотогава командва 12-а дивизия. До пристигането временно коман­
дир става ген. фон Ройтер. Мотивите на немците са конкретни, но твърде
закъснели: „при извънредно трудното положение ген. Русев не е достатъч­
но подготвен да командва дивизия. Той изгубил самообладание, не е ори­
ентиран върху положението и не знае какво трябва да прави“.101 Смяната не
изиграва положителен ефект.
Пристигналият в участъка на 3-а дивизия помощник-главнокоманд-
ващ ген. Г. Тодоров заварва хаос и прави много усилия за стабилизиране
на положението. Възложена е задачата за заемане на нова и стабилна от­
бранителна позиция. Съединението се оказва силно деморализирано и въ­
преки опитите няма кой знае какъв резултат. Войниците масово започват
да дезертират. И тук е сменен началникът ген. Н. Рибаров с ген. Алекси По­
пов.102 Позакъсняла е и тази промяна, въпреки настояването на ген. фон
Шолц отпреди няколко месеца за предприемане на подобна стъпка.
Чрез Главната квартира в Кюстендил е потърсена възможност за пре­
минаване в контранастъпление. Началникът на 11-а Македонска дивизия
предлага да атакува от Беласица съглашенските позиции по Круша плани­
на и във фланг тези на Дойранската позиция. На последната юнаците от
9-а Плевенска дивизия отблъскват противника и също могат да преминат в
контранастъпление. Сътворен е още един епизод от едноименната епопея.
Командващият 2-ра армия ген. Ив. Луков не дава съгласието си. На консул­

356