Page 360 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

и недомлъвки, подавани от началника на ЩДА ген. Хр. Бурмов, са повод
кабинетът да изпрати специална делегация в Кюстендил. На 20 септември
в града пристигат министрите ген. С. Савов и А. Ляпчев. Те имат случайна
среща в сградата на Главната квартира с наскоро завърналия се от фронта
полк. Ст. Нойков. Последният описва мрачната ситуация на положението
и разложението на съединения от българската армия. След този разговор
двамата пратеници отиват при началника на ЩДА. Ген. Хр. Бурмов чертае
по-оптимистична картина, като разчита на германска подкрепа. Налага се
провеждането на своеобразна очна ставка. По настояване на ген. С. Савов
е извикан полк. Ст. Нойков. Ген. Бурмов се опитва да отклони срещата и
омаловажи информацията на определения като „песимист“ свой подчинен.
Разнобоят на мненията в най-висшата военна институция в същия ден
се проявява и сред ръководните фактори в държавата. Царят решава да за­
мине за германския щаб в Скопие. Своевременно нарежда там да отидат и
намиращите се министри в Кюстендил. С. Савов е категорично против, до-
като А. Ляпчев проявява колебание. Генералът настоява монархът да не на­
пуска столицата, а положението да бъде обсъдено веднага именно там. Той
търси за целта подкрепата на премиера. Министрите отхвърлят окончател­
но пътуването и се прибират в София. И Ал. Малинов получава височайшия

отказ, а особата заминава с влак за своята цел. Завръща се след три дни и
едва на четвъртия се провежда съвместно заседание на най-важните фак­
тори в държавата. През това извънредно важно време кабинетът се намира
в столицата, царят в Македония, а Главната квартира в Кюстендил. Сред
овластените няма единно мнение за реалното положение. Помощник-глав-
нокомандващият ген. Г. Тодоров предимно пътува към различни участъци
от фронта с цел да възпира отстъплението.105 Според Вл. Коцев той дори не
се появява в Главната квартира, когато закратко престоява в града. Нала­
га се полк. Нойков да го преследва с автомобил до Дупница, за да обсъдят
евентуална възможност за настъпление в фланговете на фронта.106
Българският военен връх се оказва разделен в решителния за държава­
та момент. Главнокомандващият Действащата армия се намира на лечение
във Виена, макар че оттам да дава своето мнение, но едва ли може да по­
влияе пряко на събитията. Помощникът му не показва необходимата под­
готовка за високия пост. Държан доскоро настрана от реалната обстановка,
той явно бързо не може да навлезе в новата си роля. Люлее се между мне­
нията на командващите армии и дивизии, без да заложи на ясна стратегия.
Предприема редица пътувания без кой знае какъв резултат. Началникът на
ЩДА без особено основание се проявява като оптимист при положение, че
фактите показват съвсем друга реалност.
Увеличава се информацията за движението на големи групи дезертьо­
ри и насочването им към Кюстендил. Все пак на 22 септември ген. Бурмов
нарежда Школата за запасни подпоручици да пристигне от столицата на
разположение на Главната квартира. Подразделението е преместено с цел
превантивното засилване на охраната. Началникът на Военното училище

358