Page 363 - kustendil_stolica

Четвърта глава • По пътя на погрома

нем през цяла България и те нека вървят подире ни. Нека дойдат в селата
ни, в къщите ни - до морето нека стигнат. Ние ще стигнем в морето и пак
ще дигаме ръце за мир - описват случката в дневника на военните действия
и заключават - Нямаше на какво да се позове човек у тия хора, които не
бяха чисти българи. Това беше една банда от турци, гагаузи, гърци, ерме-
нци от Бургаския край, всички от 24-и полк“.
Разколебаването навлиза и в двете групи. Обмисляното от офицерите
бягство е изоставено. Предводителите на похитителите пък решават, че
трябва да пуснат арестуваните. Изискани са две писма като гаранция да не
бъдат преследвани. След получаването им започват споделяния от страна
на дезертьорите за причините за напускането на фронта. Подпоручикът
предлага закуска от хляб и кашкавал, донесено е платнище и нови шинели
за офицерите, защото сутринта се оказва студена. Той дори проявява съпри­
частност: „Извинявайте за неприятностите, които Ви сторихме“. Скоро сам
изпраща освободените в началото на обратния маршрут. „В Конево цялото
се стичаше по пътя и ни гледаше с усмивка и любопитство. По обяд (25.09.
1918 г.) се завърнахме благополучно в Кюстендил. По главната улица цели­
ят град се трупаше и ни приветствуваше“ - завършва описанието на съби­
тията от гледната точка на похитените дневникът на военните действия.111

Според „Историята на Кюстендилската окръжна организация на БКП“
предводителят подпоручик Димитров е тесен социалист.112 Превземането
на Главата квартира е извършено от хора, принадлежащи към същата 3-а
дивизия, която точно преди три години започва своя освободителен поход
в Македония от кюстендилския плацдарм. Тогава съединението помита
сръбските войски и в кървави сражения проявява голям героизъм. Нищо
славно няма в пътя им назад след тридесет и шест месеца под пагон. Каква
ирония, най-голямото постижение е превземането на българската Главна
квартира от български войници. А един от резултатите е проливането на
капки братска кръв. Както е известно - „капка по капка - вир, вир по вир...“.
Прогресията не е никак благоприятна.
От дневника не става ясен окончателният брой на жертвите. Говори се
само за един ранен войник. Коста Николов съобщава за един убит часови
и двама ранени офицери Йордан Пеев и Рогозаров.113 За жертва с инициа­
ли на последния свидетелства и Вл. Коцев. Той е прострелян не в самата
сграда, а в настъпилия хаос из целия град. Първият по всяка вероятност
получава рана след три дни. Пролята е българска кръв от сблъсък между
българи. В Кюстендил проблясват искрите на братоубийството, характерно
за гражданската война.
Основният източник не потвърждава през тази нощ за масово унищо­
жаване на имущество и архиви в Главната квартира. Вл. Коцев също участ­
ва в събитията и описва подробности като човек, останал извън сградата на
Главната квартира. Той успява да се спаси от изстрелите, защото е в своя
щаб. Един от куршумите преминава през прозореца на кабинета близо до
главата му. Стреля се откъм Хисарлъка. Втори път попада под огъня на

361