Page 362 - kustendil_stolica
P. 362
Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война
лен план и донякъде познаване на помещенията в сградата. Не са отчетени
нанасянето на повреди по техническите средства за свръзка и архивите. В
двора насъбраната тълпа влиза в конфликт с подразделенията от школата
и сборна рота, пристигнали на мястото. Докато от първите се дава някакъв
отпор и част от бойците са арестувани заедно с един офицерски кандидат,
то от вторите скоро никой не се вижда.
Към 23 часа настъпва привидно спокойствие. Част от нападателите
напускат и заминават към гарата. Заложниците остават с похитителите в
Главната квартира. Ген. Ив. Бацаров оказва медицинска помощ на ранен
в стълкновението войник. Продължават да се разиграват неприятни сце
ни: „Един от дезертьорите се беше спрял насред вратите и държеше реч на
офицерите, че мъчили народа цели три години, че му пили кръвта, че го
грабили, изсмукали и пр. Разправяше, че ние българите не може да се уп
равляваме, че по-хубаво е да дойдат други - каквито и да са - че ние сме
затрили сърбите и те идели сега и щели да се отмъстят - да правят каквото
щат - нека крадат, избиват и безчестят...“. Друг заплашва да взриви грана
тата, която държи в ръката си. Водещият ги подпоручик, който се оказва с
фамилията Димитров, иска от заловения началник на Полската канцела
рия полк. Червенков писмени гаранции, че никой няма да ги преследва.
Старшият офицер отказва да даде такива под претекст, че вече някой друг
може да е наредил подобни действия.
В полунощ пленниците са изведени от сградата и потеглят в тъмнина
та, охранявани от бойци турци. По улиците се въргалят скъсани телефонни
кабели. Начело, качен на кон, е командващият подпоручик заедно с щаба
му от още 4 души. Те си подават манерки, явно пълни с ракия. По отноше
ние на арестуваните се подхвърлят заплахи и псувни. Стъпила на пътя за
Радомир, колоната се движи все по-бавно, защото похитителите се измо
ряват бързо. На моста на р. Струма се разиграва поредната драма, защото
лостовият войник отказва да предаде оръжието си. Отнето му е насила и му
е нанесен побой. Опитът на подпоручика да замаже извършваното малтре
тиране над офицерите с благи приказки, показва първите нотки на разко
лебаване. Скоро след малка почивка е дадена по-голяма в с. Коняво. Тук се
разиграва сцена на дележа на пита кашкавал, изглежда част от хранител
ната плячка. Хапването е гарнирано с ракия. Умората все повече натежава
и бързо хората заспиват. Това позволява да се установи приблизителният
брой на похитителите, в рамките на около 150 -180 души.
По-бодри са охранителите турци. Те подхвърлят помежду си за раз
чистване на сметките с арестантите. Просветляването позволява да бъдат
видени повечето от физиономиите на дезертьорите, оприличени на баба-
ити. Един от тях държи нова импровизирана реч: „Душата ни изгоря, ама
я свършихме най-после. Черните идат по дирите ни, утре ще влязат в Кюс
тендил - нека да влязат. И на фронта да бяхме, пак щяха да влязат. Ако ще
умрем, барем в България да умрем. Абе и тъй им думахме, сключете мир бе,
не щем вече война - йок, няма край! Сега нека дойдат черните. Ние ще ми
Збо

