Page 362 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

лен план и донякъде познаване на помещенията в сградата. Не са отчетени
нанасянето на повреди по техническите средства за свръзка и архивите. В
двора насъбраната тълпа влиза в конфликт с подразделенията от школата
и сборна рота, пристигнали на мястото. Докато от първите се дава някакъв
отпор и част от бойците са арестувани заедно с един офицерски кандидат,
то от вторите скоро никой не се вижда.
Към 23 часа настъпва привидно спокойствие. Част от нападателите
напускат и заминават към гарата. Заложниците остават с похитителите в
Главната квартира. Ген. Ив. Бацаров оказва медицинска помощ на ранен
в стълкновението войник. Продължават да се разиграват неприятни сце­
ни: „Един от дезертьорите се беше спрял насред вратите и държеше реч на
офицерите, че мъчили народа цели три години, че му пили кръвта, че го
грабили, изсмукали и пр. Разправяше, че ние българите не може да се уп­
равляваме, че по-хубаво е да дойдат други - каквито и да са - че ние сме
затрили сърбите и те идели сега и щели да се отмъстят - да правят каквото
щат - нека крадат, избиват и безчестят...“. Друг заплашва да взриви грана­
тата, която държи в ръката си. Водещият ги подпоручик, който се оказва с
фамилията Димитров, иска от заловения началник на Полската канцела­
рия полк. Червенков писмени гаранции, че никой няма да ги преследва.

Старшият офицер отказва да даде такива под претекст, че вече някой друг
може да е наредил подобни действия.
В полунощ пленниците са изведени от сградата и потеглят в тъмнина­
та, охранявани от бойци турци. По улиците се въргалят скъсани телефонни
кабели. Начело, качен на кон, е командващият подпоручик заедно с щаба
му от още 4 души. Те си подават манерки, явно пълни с ракия. По отноше­
ние на арестуваните се подхвърлят заплахи и псувни. Стъпила на пътя за
Радомир, колоната се движи все по-бавно, защото похитителите се измо­
ряват бързо. На моста на р. Струма се разиграва поредната драма, защото
лостовият войник отказва да предаде оръжието си. Отнето му е насила и му
е нанесен побой. Опитът на подпоручика да замаже извършваното малтре­
тиране над офицерите с благи приказки, показва първите нотки на разко­
лебаване. Скоро след малка почивка е дадена по-голяма в с. Коняво. Тук се
разиграва сцена на дележа на пита кашкавал, изглежда част от хранител­
ната плячка. Хапването е гарнирано с ракия. Умората все повече натежава
и бързо хората заспиват. Това позволява да се установи приблизителният
брой на похитителите, в рамките на около 150 -180 души.
По-бодри са охранителите турци. Те подхвърлят помежду си за раз­
чистване на сметките с арестантите. Просветляването позволява да бъдат
видени повечето от физиономиите на дезертьорите, оприличени на баба-
ити. Един от тях държи нова импровизирана реч: „Душата ни изгоря, ама
я свършихме най-после. Черните идат по дирите ни, утре ще влязат в Кюс­
тендил - нека да влязат. И на фронта да бяхме, пак щяха да влязат. Ако ще
умрем, барем в България да умрем. Абе и тъй им думахме, сключете мир бе,
не щем вече война - йок, няма край! Сега нека дойдат черните. Ние ще ми­

Збо