Page 361 - kustendil_stolica
P. 361
Четвърта глава • По пътя на погрома
полк. Каишев заповядва веднага да заминат 19 офицери, 21 офицерски кан
дидати, 20 подофицери, 650 школници и 64 войници с 6 картечници и 57
коне. На другия ден ядрото е последвано от остатъка - 4 офицери, 2 офи
церски кандидати, 254 школници, 70 коня и 4 оръдия - 2 полски и 2 пла
нински.107 Втора батареята се ръководи от майор Хр. Луков.108
Пристигнали в града, те са насочени веднага към Кадин мост с цел да
прикриват възможно проникване на войници по направлението от Царе
во село. Затова са изпратени наблюдателни застави към с. Четирци, по р.
Речица и Дупница. Въпреки съсредоточената над 1000 души жива сила не
ефективното разположение изиграва своята негативна роля. Фактите по
твърждават мнението на полк. Коста Николов, че практически самата Глав
ната квартира остава без охрана.109 В този план са и спомените на Стойчо
Мошанов. Налага му се да изслуша доклада на коменданта на Кюстендил
подп. Ст. Андреев, който недоволства от заповедта на полк. Каишев основ
ната част от школата да се разположи далеч от града. В Главната квартира
остава като охрана само сборна рота от отпускари, събрани „от кол и въже“
по определение на просителя. На споделената информация военният ми
нистър отговаря, че началникът на школата има пълна свобода на действие
да избере съответната тактика.110
Недооценяване на действителното положение излага на риск най-ви-
сшата военна институция в държавата. И дневникът на военните действия
е категоричен: „В Щаба на действащата армия не се вземаха никакви осо
бени охранителни мерки; дори по-ефикасно наблюдение не се уреждаше“.
В същото време на 24 септември от комендантствата в Щип и Царево село
се донася за вълна от дезертьори, предимно от 3-а дивизия, които по път
си извършват грабежи на обози, складове, мандри, фурни и всяват смут
сред населението. Този район е относително далеч от Кюстендил. Още по-
показателна е информацията за струпването на голяма група въоръжени
бегълци в съседното до града с. Слокощица. И в този случай не са взети
елементарни мерки за сигурност. Явно никой не допуска сериозно възмож
ността за нападение на българската Главна квартира от самите български
войници. Подценяването на действителното положение, за кой ли път в ис
торията, води до катастрофални последици.
Под прикритието на нощната тъмнина към 21,30 часа вечерта сградата
е атакувана. Офицерите се оказват изненадани на работните си места. От
съства началникът на ЩДА, който е на Коронен съвет в столицата. Първо
начално е завзет дворът от 30-40 души въоръжени лица с пушки с натък
нати ножове. След стрелба са заети входните врати и бунтовниците влизат в
коридорите на Главната квартира. Някои офицери подготвят съпротива, но
се отказват да стрелят с пистолетите или с две набързо донесени картечни
ци. Проявеното колебание води до своевременно отнемане на оръжието им.
Част от колегите им се спасяват, като скачат от задните прозорци на сгра
дата, а други се затварят в противоаеропланното укритие в мазето. Остана
лите са арестувани. По действията на нападателите проличава предварите
359

