Page 42 - kustendil_stolica
P. 42
Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война
Макензен, натоварен със задачата „да бие сръбската армия, където я наме
ри, и колкото се може по-скоро да отвори и осигури връзка по сухо между
България и Унгария“. Подчинението на неговото командване е осигурено
безпрекословно, като другите две държави аташират свой висш представи
тел под формата на сътрудник.
Германската страна се задължава да осигури една смесена пехотна бри
гада, базирана във Варна и Бургас, поддържана от подводници, като из
дръжката остава за сметка на молещата страна - в случая България. По този
начин Царството се обезпечава от руска агресия през Черно море. Немците
гарантират турска защита при заплаха от противников десант при Дедеа-
гач. Осигурена е от правителството в Берлин финансова помощ в размер на
200 млн. франка и военни материали според възможностите. Ангажимен
тите на България се изчерпват от гарантиране на неутралитет към Гърция
и Румъния, ако те не го нарушат. Стремежът е да бъдат привлечени към
Централните сили. С Букурещ те има специално споразумение, а в Атина
управлява крал Константин, който е зет на кайзер Вилхелм II. От София
трябва да осигурят най-малко една дивизия за офанзивата в Македония.
Поемат се ангажименти през българската територия да се транспортират
войски и материали до и от Османската империя. Германците гарантират
турска помощ в жива сила, която да премине на подчинение на командва
нето в Царството. Присъединяването на Цариград към военната конвенция
се предвижда като последващ етап на споразумяване. Въобще както в дого
ворите от София, така и от Плес става все по-ясно тясното българо-немско
обвързване. Австоунгарският подпис скрепява плана, но не ангажира Вие
на с конкретни въпроси по отношение на София. Цариградската подкрепа
се гарантира, но не директно, а през Берлин.
Германският натиск, оказан върху управляващите в Османската импе
рия, изиграва значителна роля за подписването на конвенция по ректифи
кацията на българо-турската граница. И тя е сключена в София също на
съдбоносната дата 24 август 1915 г. Царството получава двата бряга на река
Марица и контрола върху железницата Одрин-Дедеагач, но се отказва от
Лозенградския район. Териториалната придобивка достига до размер от
2390 кв. км. Самата граница се движи максимум на два км от левия бряг на
реката, без да засяга Енос, който остава в Турция. Предвижда се специална
комисия в състав по един германец, австроунгарец и швед, заедно с необ
ходимото число картографи, които след 15 дни от сключената спогодба да
започнат фиксирането на местността.
Привеждането на договорите в изпълнение е един от белезите за из
даването на тайната. Както се оказва, малко са посветените в сключения
съюз дори сред управляващите. Научил ден по-късно за подписаните кон
венции, оставка подава началникът на щаба на армията ген. Климент Боя
джиев. Машината за включване в световния конфликт се задвижва. Според
разчетите България разполага с 15700 офицери и лекари, 1600 чиновници,
716600 редови чинове, или общо живата сила достига 733900 души. В със
40

