Page 378 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

Тимишоара. В Унгария се използват два маршрута. Водещата 3-а дружина
се движи през Нови Сад-Земун за Белград и Ниш. Другите са насочени през
Смедерево, където преминават Дунав с шлепове. На 2 януари авангардно­
то подразделение достига Велес, а през следващите два дни и останалите
сили. Щабът на полка се разполага в града, а личният състав по съседните
села. Новините от Кюстендил не са особено добри, защото отпускари съоб­
щават за върлуването на болестта коремен тиф.164
Новата 1918 г. е посрещната на път. С най-голям късмет се оказват от
полковия щаб и този на 1-ва дружина. Към полунощ са посрещнати от ун­
гарските военни власти на гарата в Тимишоара. Предложено им е да посе­
тят града, като са заведени във военния клуб. „С пристигането българските
офицери бяха предмет на особено внимание - акламация от страна на те-
мешварското общество. След вечерята офицерите бяха заведени в залата за
танци, където между другото се играха и националните хора на маджари и
българи. В з часа след полунощ офицерите напуснаха клуба и се отправиха
за гарата начело с музиката на полка. Изпращането беше също така сър­
дечно“ - телеграфно пресъздава задушевното събитие командирът полк.
К. Ламбринов. На бойците междувременно е раздадена топла храна.165 Ив.
Пулков е още по-лаконичен: „посрещнахме новата година, където ни дадо­

ха и закуска“.166
Ив. Калайджиев не присъства на тържеството в Тимишоара, защото за­
минава за лечение в столицата. Той описва любопитни факти от споделени
спомени на присъстващите. Вдигнати са тостове за прослава на съюзниче­
ското оръжие и на сближаването на двата народа. „Предмет на особено вни­
мание от страна на балностъкмените унгарки са били нашите млади офице­
ри - „кавалери-рицари“. При срещите ми с тях сетне се надпреварваха кой
по-напред да ми се похвали как прекарал на бала - кой с коя танцувал, как
била облечена, че имала лебедова шийка, мраморни рамене, високи обли
гърди и чудна грация, че още му миришели дрехите на парфюм от нея че
още усещал сладостния й ароматен дъх и често я сънува; той какво й казал,
тя пък какво му казала, че не помнел в живота си по-щастлив момент от
този, че ако бил жив след войната, щял непременно да отиде в Темишвар
да я търси и пр. и пр.“ - с нотка на закачка описва интимните чувства на
по-младите си колеги ротният командир.167 Така базата за сравнение се раз­
ширява. Новата 1916 г. е посрещната тържествено край Вардар в Смоквица,
следващата 1917 г. край Тулча на Дунава, а последната 1918 г. в Тимишоара
в областта Банат. Видяна е разликата между свенливите македонски бъл­
гарки с тази на по-отворените добруджанки. Съдбата им поднася още една
възможност да се запознаят и с характера на дамите на един от съюзниците,
каквито са унгарките.
Дните за такава радост по време на война явно винаги са преброени.
Петдесет и трети полк по един дълъг маршрут отново е върнат във Велес.
Градът, който в средата на октомври 1915 г. същият той освобождава и сетне
защитава от съглашенските попълзновения. Престоят там е кратък, както и

376