Page 381 - kustendil_stolica

Четвърта глава • По пътя на погрома

говори сама“, а на нея се вижда голяма група от бойци, събрани около две
мечешки фигури, изработени от сняг. Едната е изправена, а другата - в ес­
тествена поза на четири крака. Следващото писмо е илюстрирано именно с
последната скулптора. „Както виждате на картичката, ние тук прекарваме
доста весело. От онова, което природата напоследък ни даде в изобилие,
стремим се да си създадем удоволствия. Сега обаче снегът се вече стопи.
Очакваме пролетта да ни докара нови удоволствия, а може би и мир“ - и им
съобщава, че е изпратил 500 лв., които могат да харчат, ако нямат, но да ги
запазят, ако имат пари. Зимната тема продължава и друго писмо. „Поглед­
ни картичката и ще разбереш колко сняг има на нашата планина. Но той се
стопи и снощи наваля нов. Ние си правим игра на топки от снега и мечки,
ами вие какво го правите“? - съобщава Владо на сестра си Василка. Фотог­
рафията е запечатала момент от замеряне със снежни топки.173
Бленуваното от Вл. Миленов, изглежда, започва да се сбъдва. На 4 март
1918 г. се съобщава новината за подписания мир с Русия и започването на
преговори с Румъния. Постигната е дългоочакваната победа, за която свид­
ни жертви дават войниците от 53-и полк. Тя е само частична и наличието на
Южния фронт потвърждава факта. Войната там продължава с пълна сила.
При неприятелски артилерийски обстрел на следващия ден смъртоносно е
ранен и умира бригадният адютант капитан Йордан Балчев. На 9 март два

патрула през нощта се опитват да заловят пленници. Българската артиле­
рия дава силен преграден огън. Планът не успява, като противникът отго­
варя с яростен отпор. Убити са 2 и ранени 11 войници от полка. Към средата
на месеца за няколко дни пада гъста мъгла, но времето навлиза в руслото
на топлия сезон.174
Продължават проблемите със снабдяването. „По това време храната ни
беше ужасна, хлябът беше само от царавичак, храната недостатъчна, облек­
лото, горно и долно, изпокъсано, войниците бяха обути с ботуши с дървени
ходила и ги правеха неспособни да се движат. Много постъпиха в болници­
те от рани по краката. От страна на мунициите се чувстваше липса, а про­
тивникът - французи, сърби и италианци срещу нас, ни превъзхождаха в
храна, облекло, тежка артилерия. Докараха много колониални черни вой­
ници, които стремляво се нахвърляха върху нашите позиции“ - спомня си
за ежедневните проблеми Ив. Пулков.175
От тила са регистрирани жестове на съпричастност. Така например по
повод Възкресение Христово софийският жител Христо Г. Занков дарява
за бедните войници от полка 200 лв. Този жест е и в памет на подофицера
Славчо Хр. Занков, загинал при Добрич, явно син на спомоществователя.
Пак за Великден учителите и ученичките от Кюстендилската девическа
гимназия изпращат за бойците 462,86 лв. Командирът на частта благодари
чрез вестник „Военни известия“ за направените пожертвувания.176
Особеностите на релефа при кота 1050 спомагат на френските бойци
да се закрепят в близост до българските позиции. Има места, където са осо­
бено близо едни до други на 30-40 м разстояние. Такова е положението

379