Page 377 - kustendil_stolica

Четвърта глава • По пътя на погрома

Тринадесети полк остава на своите позиции в долното течение на река
Струма и след пробива на Добро поле в средата на септември 1918 г. Въпре­
ки недобрите сведения за положението на фронта кюстендилци устояват на
тревогите и съмненията. За твърдата им воля говори успешното отразяване
на предприетото от гърците настъпление на 27 септември. Нападението е
отблъснато смело и категорично. Два дни след сражението в Солун е подпи­
сано примирие, с което България излиза от войната. Рилци се подготвят за
отстъпление от позициите. „На 2 октомври вечерта те с голяма мъка и тъга
на душата напуснаха тия места, гдето в продължение на толкова време бяха
положили извънмерни усилия и бяха дали толкова мили, скъпи и незабра­
вими жертви. Примирили се, че при стеклите се обстоятелства не може по­
вече да се продължава борбата, те с наведени глави, отдавайки последна
почит на загиналите си другари, се отдалечиха на път за към дефилето и на
5 октомври, превозени по ешелонно по дековилната линия, пристигнаха в
гр. Дупница“ - описва финалните акорди на горещата война за 13-и полк
Дончо Терекиев. Следват два дни в преход пеша, като сутринта в 8 часа на
8 октомври 1918 г. тържествено са посрещнати в Кюстендил от гражданите
и от стеклите се хора от съседните села. В рамките на три дни запасните са
уволнени и след трогателна раздяла потеглят към своите домове.161
Кюстендилските юнаци, изпълнили своя дълг към Отечеството, се от­

дават на мирен труд. Загиналите остават навеки по бойните полета и заб­
равените им вече гробове не напомнят на никого за техния подвиг. По се­
лищата им признателните потомци издигат паметници. Тази тенденция
продължава вече век и дано не спира, за да не остане нито един забравен
български герой.
Петдесет и трети полк остава след сключеното примирие с Русия и Ру­
мъния за кратко на фронта при Серет. Според Калайджиев на подобни мес­
та, които се помнят с лошо, „камък хвърляхме, когато ги напускахме, за да
не се върнем, даже да не си спомним вече никога за тях“. Когато това мне­
ние започва да се променя, идват други събития.162 Нови заповеди очертава
различна съдба на юнаците от частта. Четвърта дружина влиза в новосъзда­
дения в средата на декември в Ниш - д-и Планински полк от едноименната
дивизия. Последният на разделната за годините дата 1 януари получава и
окончателното си номериране - 68-и в състава на същото съединение.163
На основното ядро от 53-и полк е наредено заминаването на Южния
фронт. Той преминава на подчинение на и-а армия, командвана от гене­
рал-лейтенант Куно фон Щойбен, която заедно с 1-ва армия са под ръко­
водството на генерал-лейтенант Фридрих фон Шолц от щаб, разположен в
Скопие. На 25 декември 1917 г. 415-и германски полк сменя частта на пози­
циите край Гулянка. Българските юнаци са изтеглени на квартири в селата
Домица и Пискул, като в последното е разположен и щабът. На 27 декем­
ври 3-а дружина потегля с влака от гара Янка за гр. Бузау. На следващия
ден с ешелони тръгват и другите две. В ариеград са трите картечни роти.
Маршрутът им преминава през Питещи-Крайова-Турно Северин-Оршова-

375