Page 382 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

на десния фланг на 9-а и на левия на ю-а рота. Въпреки артилерийския
обстрел съглашенците се укриват в една издадена напред скалиста кана­
ра. Пред тях всичко е разрушено и се въргалят оръжие, дрехи и дърветата
от рогатките на телените мрежи. Само в мъгливи дни има шанс български
войници да се промъкнат и да вземат от трофеите, като особено ценни са
последните, защото гориво се доставят от три дни разстояние.177
Затишието за пореден път по правило предвещава бурята. На 26 юни
1918 г. към 16 часа противникът започва артилерийски обстрел по кота
1050, който се пренася върху цялата позиция на полка и особено в участъка
на 9-а рота. Мрак покрива преждевременно района. И когато постепенно
той започва да идва по естествен начин, командирът на подразделението
капитан Ал. Семизов излиза да провери разположението на силите. Той е
изненадан от обстоятелството, че около 30-40 френски войници се насоч­
ват към предните български позиции на десния му фланг. Тяхната артиле­
рия прилага преграден огън, направляван от сигнални ракети. Ротният вед­
нага подава знак за тревога. Юнаците изкачат и заемат окопите. Намесват
се и информираните за проблема батареи. Те обстрелват с точни удари. На
левия фланг противникът е принуден да спре и не може повече да настъпи.
На десния ситуацията остава сложна. Налага се самият капитан да заста­

не на пътя на неприятеля. Секундите са решителни. Срещу него се изсипва
противниковият огън. Спасява го ефрейтор Атанас Никлин, който хвърля
бомба и разпръсква французите. Окопитили се и своевременно повели дру-
жинната поддръжка, Ал. Семизов заедно с половината взвод на подпору­
чик Хараламби Гуцов контраатакуват и изтласкват неприятелите от окопи­
те. Последните са объркани, избягва им дори единственият взет пленник.
Отстъплението им е съпроводено от повсеместен български обстрел. „Така
че, при това отлично подготвено от могъщата му артилерия щурмово напа­
дение, вместо пленници, изпрати от „1050“ черни забрадки на още няколко
майки в далечна Франция, а 53-и полк прибави в своята история още една
светла страница, написана с острието на неговия изпитан нож - написаната
тук - на канаристия „1050“ - завършва с рекапитулация на постигнатото
капитан Ив. Калайджиев.178
Полковият командир, проучил опита от сражението, издава заповед за
подобряване на отбраната. Вниманието му е насочено към усъвършенст­
ване на позицията от два реда окопи, разположени на разстояние 30-40
крачки. Пред тях са поставени изкуствени препятствия, състоящи се от ре­
дове с бодлива тел. Той разписва действията при отбрана от неприятелско
нападения. Акцентите му са какво да се предприеме, когато противникът
ненадейно настъпи без артилерийска подготовка, при барабанен огън и
след него. Контрадействията са обяснени подробно. Всичко се координи­
ра, за да може юнаците да оцелеят от съглашенските снаряди или куршуми
и да се противопоставят ефективно при пехотно настъпление. Обърнато е
внимание на стриктно спазване на дежурствата, особено нощно и при лошо
или мъгливо време.179

380