Page 373 - kustendil_stolica

Четвърта глава • По пътя на погрома

колко дни се добира до Солун. Това е краят на дейността на главнокоманд­
ващия на републиканската армия.145 Последното си убежище той намира в
Кюстендилско. На града и окръга явно в тази война му върви да приютява
действителни, но и самозвани предводители на войската.
Докато революционният бяга при противника, реалният се лекува във
вече несъюзническа Виена. Оттам той се противопоставя на решението да
се поиска примирие и на последвалото го подписване. Обвинява правител­
ството в неспазване на процедурите, от които са игнорирани царят и парла­
ментът. Мнението му се появява в пресата и се налага военният министър
да го опровергава.146 На 4 октомври 1918 г. следва официалното му отстра­
няване от поста на главнокомандващ на Действащата армия и преминаване
в запаса.147 Генерал-лейтенант Никола Жеков е неин пряк ръководител в
продължение на малко повече от 3 години. Реално не ги изпълва, защото
последния месец прекарва в болничната стая във Виена. Оттам му е съдено
да научава за погрома на България. Отстранен е от същия кабинет, който
той толкова много се надява да дойде на власт и да промени ситуацията.
Иронията на историята е очевидна. Човек трябва да внимава какви съюзни­
ци си избира, а поговорката съветва да се пази не по-малко от приятелите,

отколко от враговете.
В началото на октомври е сменен началникът на ЩДА ген. Хр. Бурмов с

ген. Ив. Луков.148 Последният заема бившия си пост след по-малко от годи­
на. Той се връща на бял кон, но в момент, когато държавата е капитулирала.
Заедно с редица свои колеги по-сетне е обвинен в предателство, защото не
атакува противника с подчинената му армия след пробива на Добро поле.
Още повече той е военният, подписал Солунското примирие. Все деяния,
които подсилват хвърленото клеймо.
Делегатите от Солун се завръщат в София с текста на документите, но
и с едно устно условие. Съглашенците искат цар Фердинанд да абдикира.
Новината му е съобщена дипломатично от А. Ляпчев. Монархът не бърза,
а отново се връща към идеята за преврат. За целта извиква Ал. Протоге-
ров, повишава го в чин генерал-лейтенант и споделя за своя план. Действа
се по познатия сценарий. Правителството трябва да се отстрани, а Бъл­
гария да продължи войната, като армията и съюзниците заемат билото
на Стара планина. Конкретни действия не са предприети. Вечерта на 3
октомври 1918 г. цар Фердинанд I абдикира в полза на сина си новия цар
Борис III.149 По повода са издадени два манифеста.150 Толкова е техни­
ят брой и за обявяването на войната - единият срещу Сърбия, а другият
срещу Румъния. Резултатът в документи е равен, но за България е ката­
строфален. Вече бившият български монарх напуска страната, с което
приключва мисията му на изток. Завръща се в родния Кобург. По този
начин всички главнокомандващи се оказват извън България. Върховният
пътува за Германия, този на Действащата армия се лекува във Виена, а
самопровъзгласилият се пребивава в Солун. Единственото, което ги обе­
динява, е, че са вече бивши.

371