Page 388 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

Наситено е с много събития, повечето величави, но съпътствани от скръб­
ни, особено безславното връщане назад.
Водещият го по него подп. Т. Захариев след няколко години също прави

обобщение на стореното. Той нарича 53-и поради дългия боен път „хвърко-
ват“ и споделя определянето му от германците като „железен“. „Зародил се
на „Бело поле“, полкът приключи баланса на действията си при „Добро“ или
„Черно поле“, без да е той виновен в почернюването, защото бе сама и сла­
ба поддръжка, запушалка, която не можа и не можеше да удържи силния,
непреодолим натиск на вътрешните газове на бутилката“ - с използване
на пример от физиката се опитва да обясни случилото се Захариев. Заветът
му, оставен за поколенията обаче, стои неизпълнен: „Плодовете на триго­
дишни усилия и жертви изгубихме, но спомените, извор на дух и енергия,
останаха. Тия спомени трябва да се разказват винаги и навсякъде без сте­
снение, че ще бъдем упрекнати в самохвалство. Да, защото това е истори­
чески и патриотичен наш дълг, защото бащите са длъжни да предадат тоя
нравствен капитал на своите деца в полза, за благото на своята бащиния“.195
С отдалечаването от събитията постепенно намаляват носителите на споме­
ните. Подобен подход е обречен на неуспех, защото устното предание за ми­
налото изтънява през времето. Големият френски изследовател Пиер Нора
констатира: „Чувството за приемственост се обвързва с определени места.
Съществуват места на памет, защото вече няма средища на памет“.196
Явно усещането на съвременниците е подобно и са взети надлежни
мерки. Още през 1917 г. е учреден фонд „53-и пехотен полк“. Неговите цели

са събирането на средства за изграждането на паметник на загиналите юна­
ци и за подпомагане на техните сираци. Съгласно устава първата започва
да се реализира веднага след демобилизацията, като се обяви съответният
конкурс и проектът се завърши в рамките на четири години. Задължителен
момент е изписването на всички имена на падналите по бойните полета
от частта през войните, водени след освобождението на България. Място­
то на разполагане се предвижда да бъде определено в гарнизона, където
се дислоцира полкът за постоянно. Втората цел остава да се изпълнява и
след реализирането на първата. Не е известно да е изграден самостоятелен
паметник на 53-и полк. Възможно е събраните средства да са вложени в па­
метника, посветен на падналите Рилци, който понастоящем е експониран в
центъра на Кюстендил, или в плочите с имената на загиналите от града, по­
ставени на фасадата на църквата „Св. Мина“.197 Половин година след края
на войната командирът на 13-и полк твърди, че фондът се намира в негово
подчинение. Той предлага книгата на Ив. Калайджиев „От Кюстендил до
1050“ за продажба при стойност от 3 лв. за брой. Продължават опитите да
се пълни касата на благотворителната организация.198 Но основната цел ос­

тава нереализирана. Времето безвъзвратно изпраща 53-и полк в забвение.
Под хваналата информационна корозия повърхност обаче блести минало­
то на „железния“ и „хвърковатия“ полк.

386