Page 387 - kustendil_stolica

Четвърта глава • По пътя на погрома

ния вдясно от тях проиграват замисъла. Налага се оттегляне още по-назад.
Заповедта предвижда преминаване през Бабуна планина. Деморализация­
та набира скорост и започват да изчезват цели групи от дезертьори. Все по-

често в употреба влиза нареждането „Кръгом и пак напред“. На 23 септем­
ври полкът стъпва на шосето Прилеп-Велес, същото, по което в началото на
годината заминава за кота 1050. В околностите на последния град достига
привечер и почива през целия следващ ден. Явно съдбата му поднася шанса
за последно сбогом с Велес, освободен от същия този 53-и полк. Преди без
малко три години юнаците в петдневни кървави сражения изтласкват сър­
бите и са посрещнати с цветя и сълзи от местните българи. На победителите
така им се полага. На отстъпващите подобни дарове не са поднесени.
Нова заповед води до потегляне към с. Караосман, а впоследствие към
с. Мустафино. Около последното се подготвя нова позиция. И този опит за
стабилизация на фронта в района на Щип е провален. Противникът проби­
ва в участъка на 16-и полк и 53-и е оттеглен към Клисели. Тук се развръща
през нощта срещу 28 септември, като за поддържане на съприкосновение
със сърбите изпраща усилени патрули. На сутринта силно е обстреляна 1-ва
дружина. Тя отстъпва и увлича останалите подразделения. В разразилото
се сражение геройски загива подпоручик X. Гуцов, юнакът, който се проя­
вява решително на кота 1050.
Движението назад продължава до с. Патетино, а през нощта и към с.
Секулица. В деня на примирието - 29 септември, достигат с. Крилатица и
заемат позиции по направлението към Куманово. Скоро се разбира, че сър­
бите са пресекли пътя му за отстъпление към Крива паланка и се налага на

другия ден придвижване вляво от шосето към последното населено място.
Пътуването е неспирно, като се върви цяла нощ, „за да се отърве от пленни-
чество“. Усиленият ход продължава през с. Търново и на 1 октомври 1918 г. е
достигната довоенната граница на Царството. Следва разполагане в района
на с. Жеравино и Голеш. На 4 потегля и през с. Долно село, на 5 октомври
достига Кюстендил. Част от подразделенията отпътуват за Радомир, където
пристигат на 7 октомври 1917 г. В двата града се провежда демобилизацията
на бойците, останали в строя.193
Ив. Пулков прави кратка рекапитулация на пътя назад: „В отстъпа-
телните боеве от Добро поле до българската граница от 15 до 28 септември
1918 г. полкът ни даде само офицери - убити, ранени и пленени 16 души“.
Единадесета рота пък сменя трима командири - ранени и извън строя из­
лизат подпоручиците Конфортов и Панчо Тошев, като последен ръководи­
тел остава самият той - подпоручик Пулков. Сумата от 300000 лв., оста­
нала в наличност от лавката на полка, е подарена на читалище „Братство“.
С парите е направена нова сцена, декори и специалната висока кула.194 С

демобилизацията приключват последните акорди от съществуването на
53-и резервен полк през Първата световна война. Завършва и миналото му,
свързано с Кюстендилския край - кратко, само малко повече от три години.

385