Page 385 - kustendil_stolica

Четвърта глава • По пътя на погрома

които стремително са отбити от храбрите юнаци, ръководени лично от полк.
Ламбринов. При разигралия се ръкопашен бой с въведени подразделения
от Югославската дивизия той е ранен тежко в корема. Редица командири на
подразделения също са извадени от строя. За унищожаване на съпротивата
цялата артилерия на Колониалната дивизия е насочена към участъка. При­
влечени са свежи сили и едва в късния следобед височината е отстъпена.189
Ив. Пулков описва трагичните минути: „И когато полкът на 15 септем­
ври същата година беше изпратен по дружинно в гората сред Добро поле,
ние просто бяхме изненадани от сърби и французи. Първа и 2-ра дружина
бяха на първа линия, водени лично от командира на полка ни полковник
Ламбринов. Изстинаха окопите при Шейновец, когато същият бе убит. За
проявена лична храброст същият бе произведен в чин генерал посмъртно.
Там бяха убити командирът на 1-ва рота капитан Масленков, ранени коман­
дирът на 2-ра рота поручик Шопов, подпоручик Илиев, подпоручик Шум-
ков и др.“.19°
Капитан Л. Станевски е задъхващо емоционален: „Заредиха се атаки и
контраатаки. Врагът е многочислен, а героите падат като снопи. Часовете
минават, боят не стихва, Шейновец е окървавен. Ето и най-големият вой­
ник на полка - неговия командир се провикна „Момчета, България загива,

напред!!!“. Една минута и ние сме пак на върха, на скалите. Сенегалската
сган се помита наново в бягство... Но там, между зелените ягодови листя,
закапаха алени капки - кръвта на полковник Ламбринов. Прострян той в
тревата, под песента на куршумите, обръщаше безмълвно очи на юг за оте­
чествен дълг и на север за бащински чувства. Колко много са героите, с кои­
то се разделихме на 15 септември на Шейновец. Как следяха безнадеждните
им погледи позорния път, който избра българският народ и колко е грешна
измяната спрямо тях. Но ще минат години, ще се върнат съвест и сили и
ние ще потърсиме сенките Ви свещени за прошка със сълзи там в горите на
пустия Кожух“.191 Станевски вижда сенки на Шейновец, както Й. Иванов
около манастира на Матей Бесарабски. Дали излизат и бродят, кой може да
каже? При светата обител героите са погребани и макар в занемарени гро­
бове, почиват в мир. На Добро поле няма кой да погребе загиналите юнаци,
защото започналото отстъпление е необратимо. След близо век и там няма
място за памет и преклонение. Останали са все още неизличени окопи и не­
вероятно количество осколки. Те са немият знак на разигралия се погром.
Забравените имена на юнаците засега не могат да бъдат намерени. Няма ги
на очакваните места в архивните фондове, където са описани събратята им
по съдба от предишните сражения. Изглежда, при оттеглянето сведенията
са изгубени или не са събирани. Запазена е само информация за загиналите
офицери. Откриването на имената на падналите войници остава още една
важна задача пред поколенията, иначе списъкът няма да бъде окончателно
завършен.
На Шейновец съдбата на полковник Константин Ламбринов е решена.
Той се нарежда в първите редици на българските герои. Заслужава го с лич­

383