Page 389 - kustendil_stolica

Четвърта глава • По пътя на погрома

През последната военна година двете части с кюстендилско участие за­
щитават своите позиции на Южния фронт. Тринадесети неизменно стои на
пост край Струма. Там отразява и последния съглашенски натиск. Петдесет
и трети по традиция е подвижен. Той напуска фронта при Серет, прекося­
ва Влашко, Банат, Шумадия, Поморавието и е разположен във Вардарска
Македония, в Завоя на Черна. Изпратен е на отговорните участъци на кота
1050, а след кратка почивка и на Добро поле. Отпорът му на последното
място е недостатъчен за възпиране на съглашенската офанзива. Пътят му
назад към довоенните предели и родните огнища е безславен, но не може
да помрачи постигнатото с толкова кървави усилия. Пример за жертвого-
товност дават множество безименни герои, отдали живота си при пробива
на Добро поле. Водач на тези незнайни воини, застанали на вечна стража
пред Отечеството, е вечният им командир генерал-майор Константин Лам-
бринов. Всички те назад не потеглят, остават навеки на пост да пазят на­
ционалния идеал за обединението на България. И двата полка изпълняват
своя дълг. Макар и през различни войни, кюстендилските части заслужено
получават определението „железни“.
Не всички се оказват твърди като тъмния студен метал. През 1918 г.
държавата се изправя на върха на своето изпитание. Тя усеща вкуса на

победата, но той е изместен от този на поражението. Коалицията на Цен­
тралните сили губи войната и резонно в тази редица се нарежда България.
Тя последна влиза в съюза, но първа излиза от него и то чрез сепаративно
примирие. От месец със славни събития от родното минало, като деня на
Съединението и Независимостта, септември става месец на погрома и на
разединението. Датите 15, 24, 27, 29 маркират с черно българската перспек­
тива. След време към тях се нареждат 23 и 9.
Всички те, но особено първите четири, имат място и в историята на
Кюстендил. През военната 1918 г. градът продължава да заема ключова по­
зиция в държавата. Множество важни особи и делегации го посещават. Без­
спорно най-височайшата визита е на австроунгарския император Карл I.
Друг безспорен връх е достигнат при превземането на Главната квартира на
Действащата армия от собствените й, български войници. Изглежда, такава
е цената да си център на най-важната военна институция, или по-образно-
то - военна столица на България през Първата световна война.

БЕЛЕЖКИ

1 Марков, Г. Голямата война и Българската стража между Средна Европа и Ориента
1916-1919 г. С., 2006,166-179.
2 Малеев, Л. Принос към истината за катастрофата на България през септември 1918 г.
Документи, факти и спомени из дневника на адютанта на Главнокомандващия Дейст­
ващата армия. С предговор на генерал-лейтенант Н. Жеков. С., 1921,13-14.
3 ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 120, л. 409, 410, 412, 414, 415.
4 НА-БАН, Сб. 4, оп. 1, а. е. 57, л. 904 - 909.

387