Page 386 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

ния си пример и непоклатимата воля. Изпълнил е клетвата си, с която се
е обещал пред Бога да служи до смърт на Отечеството и на Царя. Три дни
по-късно умира от раните си. На 12 септември 1922 г., новият български
монарх Борис III го повишава в чин генерал-майор.192 В окончателно осво­
бодена Южна Добруджа през 1942 г. с. Фрашари, Силистренско получава
новото си име - Полковник Ламбриново. Ирония или незнание, но той е
увековечен с онзи чин, с който завършва живота си. По-важното е, че тази
историческа личност е почетена и в българската топонимия остава офице­
рът, роден в с. Арбанаси, Великотърновско и командвал 53-и полк от април
1916 до септември 1918 г. Той е на челото му при настъплението на юг по р.
Струма в Беломорието и на север в цяла Добруджа от Добрич до Тулча, при
защитата на позициите край р. Серет в Румъния и на кота 1050 във Вардар­
ска Македония. Личният му подвиг остава навеки на Добро поле, на връх
Шейновец с призива „Момчета, България загива, напред!!!“. Полковник
Константин Ламбринов назад не потегля, загива, но не познава позора на
отстъплението и погрома.
На оцелелите им се налага да ги опознаят. По пътя на погрома е нато­
варен да ги поведе командирът на 3-а дружина подп. Т. Захариев. Защитата
на фронта става невъзможно. Подразделенията са изтеглени на неукрепе­

ната втората позиция. Поискани са подкрепления, но наличните са мало­
бройни, а армейският и резервът на Главното командвана се оказват на раз­
стояние от три дни път. Една дружина от 53-и полк заедно с остатъците от
1О-и Родопски и 30-и Шейновски са разположени на Тунджанския гребен.
Другите две дружини, които участват в боя при Шейновец и понасят ог­
ромни жертви, са дислоцирани на западния скат на Бригадната височина.
Натискът продължава и се налага изтегляне още по-назад.
Двете български съединения преминават в отстъпление, включител­
но и 53-и полк. Не успява опитът на 17 септември фронтът да се стабили­
зира на линията около с. Полчище-Св. Пантелеймон. Силно пресечената
местност не позволява на подразделенията да влязат в съприкосновение
помежду си. Съглашенската артилерия обстрелва с ефективен огън. Дви­
жението продължава назад. Заповядано е на другия ден да се заеме нова
позиция по левия бряг на р. Черна. Частта се укрепява в района около пътя
Върбеско-Годяк-Сама бука. Противникът атакува силно на 20 септември.
Настъплението му е отбито и след обяда е организирана контраатака от 1-ва
дружина. Стремителното българско „ура“ все още респектира и неприяте­
лят обръща гръб, оставяйки в плен 2 войници, 2 планински оръдия и 1 кар­
течница. Преследван е до самия бряг на р. Черна. Отговорът е обстрелване
с артилерия и картечници. На следващия ден опитите за пробив на сърбите
продължава, но бойците от полка устояват по местата си. Разколебаването
настъпва и сред тях. Едва вечерта идва заповед за оттегляне на нова пози­
ция около с. Дрен.
На 22 септември дружините започват подготовка на нови окопи. Отстъ­
плението на 10-и Родопски полк вляво и липсата на български подразделе­

384