Page 386 - kustendil_stolica
P. 386

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война


             ния си пример и непоклатимата воля. Изпълнил е клетвата си, с която се
             е обещал пред Бога да служи до смърт на Отечеството и на Царя. Три дни
             по-късно умира от раните си. На 12 септември 1922 г., новият български
             монарх Борис III го повишава в чин генерал-майор.192 В окончателно осво­
             бодена Южна Добруджа през 1942 г. с. Фрашари, Силистренско получава
             новото си име - Полковник Ламбриново. Ирония или незнание, но той е
             увековечен с онзи чин, с който завършва живота си. По-важното е, че тази
             историческа личност е почетена и в българската топонимия остава офице­
             рът, роден в с. Арбанаси, Великотърновско и командвал 53-и полк от април
             1916 до септември 1918 г. Той е на челото му при настъплението на юг по р.
             Струма в Беломорието и на север в цяла Добруджа от Добрич до Тулча, при
             защитата на позициите край р. Серет в Румъния и на кота 1050 във Вардар­
             ска Македония. Личният му подвиг остава навеки на Добро поле, на връх
             Шейновец с призива „Момчета, България загива, напред!!!“. Полковник
             Константин Ламбринов назад не потегля, загива, но не познава позора на
             отстъплението и погрома.
                  На оцелелите им се налага да ги опознаят. По пътя на погрома е нато­
             варен да ги поведе командирът на 3-а дружина подп. Т. Захариев. Защитата
             на фронта става невъзможно. Подразделенията са изтеглени на неукрепе­

             ната втората позиция. Поискани са подкрепления, но наличните са мало­
             бройни, а армейският и резервът на Главното командвана се оказват на раз­
             стояние от три дни път. Една дружина от 53-и полк заедно с остатъците от
             1О-и Родопски и 30-и Шейновски са разположени на Тунджанския гребен.
             Другите две дружини, които участват в боя при Шейновец и понасят ог­
             ромни жертви, са дислоцирани на западния скат на Бригадната височина.
             Натискът продължава и се налага изтегляне още по-назад.
                  Двете български съединения преминават в отстъпление, включител­
             но и 53-и полк. Не успява опитът на 17 септември фронтът да се стабили­
             зира на линията около с. Полчище-Св. Пантелеймон. Силно пресечената
             местност не позволява на подразделенията да влязат в съприкосновение
             помежду си. Съглашенската артилерия обстрелва с ефективен огън. Дви­
             жението продължава назад. Заповядано е на другия ден да се заеме нова
             позиция по левия бряг на р. Черна. Частта се укрепява в района около пътя
             Върбеско-Годяк-Сама бука. Противникът атакува силно на 20 септември.
             Настъплението му е отбито и след обяда е организирана контраатака от 1-ва
             дружина. Стремителното българско „ура“ все още респектира и неприяте­
             лят обръща гръб, оставяйки в плен 2 войници, 2 планински оръдия и 1 кар­
             течница. Преследван е до самия бряг на р. Черна. Отговорът е обстрелване
             с артилерия и картечници. На следващия ден опитите за пробив на сърбите
             продължава, но бойците от полка устояват по местата си. Разколебаването
             настъпва и сред тях. Едва вечерта идва заповед за оттегляне на нова пози­
             ция около с. Дрен.
                  На 22 септември дружините започват подготовка на нови окопи. Отстъ­
             плението на 10-и Родопски полк вляво и липсата на български подразделе­

             384
   381   382   383   384   385   386   387   388   389   390   391