Page 412 - kustendil_stolica
P. 412

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война


             от подобна през балканските конфликти. На съдбоносната дата 24 август
             1915 г. не само юридически са скрепени ангажиментите, а е заложено бъде­
             щето на българската национална общност. Мирно е ревизиран договорът
             от Цариград, а чрез война - този от Букурещ и Берлин. На кюстендилския
             плацдарм отново са събрани синовете на отечеството. Тук са не само мест­
             ните борци и бойци, а преминават половината от съединенията, участващи
             във войната срещу Сърбия. През района маршируват силите на 2-ра отдел­
             на армия - 7-а Рилска, 3-та Балканска, 5-а пехотна Дунавска дивизия. Чуват
             се копитата на Конната дивизия и оптимистичният порив на 11-а пехотна
             Македонска дивизия. Освободителната им мисия е успешна. Съглашен-
             ската коалиция обаче остава в Македония. Появява се Южният фронт. В
             редиците на противниците се нареждат великите Англия, Франция, Русия,
             Италия и балканските Сърбия и Черна гора. Постепенно се присъединяват
             Румъния, Гърция и множество други държави, сред които и САЩ. Централ­
             ните сили си остават само четири.
                  На Кюстендил се пада голяма задача - да приюти най-висшата воен­
             на институция на държавата. На 14 октомври 1915 г. в него се разполага
             Главната квартира на Действащата армия. Градът се превръща във военна
             столица на България. С нови характеристики се изпълват ролята, място­
             то и значението му. Средищната позиция при решаването на националния
             въпрос качествено нараства. С идването на военния елит Кюстендил заема
             важно място не само на картата на държавата, а и на полуострова и конти­
             нента. В чертите му се дискутират теми и се взимат решения, които резони-
             рат върху хода на глобалния конфликт.
                  Основен фактор в този аспект безспорно е Главната квартира на Дейст­
             ващата армия. Единството и сплотеността на самия военен връх обаче стои
             под въпрос. Множество фактори оказват влияние върху неговата монолит­
             ност. Вижданията и възможностите на самите офицери са сред част от тях.
             Различни са темпераментът и подготовката им. Но това са човешки слабо­
             сти, които са познати при извършването на всяка екипна дейност. Едино­
             началието в армията поставя всекиго на мястото му. Множество противоре­
             чия обаче са привнесени отвън. Домашните са продукт на монархическия
             институт и изпълнителната власт. Външните са от съюзниците, предимно
             от най-старшия сред тях. Под подозрение, но определен като възможния
             компромисен човек, се възприема главнокомандващият Действащата ар­
             мия генерал-майор, по-сетне генерал-лейтенант Никола Жеков. Въпреки
             изострянето на отношенията между факторите, на моменти до краен пре­
             дел, той не е отстранен от своя пост. По този начин предводителят на ар­
             мията работи близо три години в Кюстендил. Напуска го по волята не на
             своите противници, а от немощта на тялото си, попаднало под ударите на
             сериозно заболяване в решителния момент на световната война. Остава не-
             изясним въпросът какво би станало, ако начело на армията стоеше той при
             последната противникова офанзива.
                  По традиция между първия и втория в йерархията рядко няма тър­
             кания. Според редица източници именно с тази цел домашните фактори

             410
   407   408   409   410   411   412   413   414   415   416   417