Page 87 - kustendil_stolica
P. 87

Първа глава • Развяване на знамената


             еше смъртта и смъртоносни гранати и ядовити куршуми пореха въздуха,
             надвесила се бе мъртва тишина. С облекчение узнаха юнаците от 53-и пе­
             хотен полк, че противникът е сразен и е отстъпил на гръцка територия“ -
             образно са описани финалните акорди на бойните действия в релацията,
             подписана от подп. М. Станев. С познатата вече критичност неизвестен е
             драснал: „Аман от тая поезия!“. Бойната част настъпва през Кованец до
             Негорци, където се установява на бивак. В сраженията през последната де­
             сетдневка са убити 22 и ранени 85 войници. Загуби сред офицерите няма,
             както и безследно изчезнали от личния състав. Пленени са и французи, а 2
             картечници, много платнища, кожуси и обуща са сред трофеите. Прави впе­
             чатление тактиката на заловените противници. „Забележително е, че всеки
             френски войник, който попаднеше в плен, се оказваше, че носи в себе си
             картичка с портрета на своето семейство. Той я вадеше и ни я сочеше с умо­
             лителни жестове, от които ний разбирахме, че трябва да пощадим живота
             му заради неговите деца, жена, майка, баща, които далеч някъде страдат и
             тъжат. И ние го пощадявахме“ - споделя за хуманното отношение ротният
             поручик Ив. Калайджиев. След изтласкването на съглашенците 53-и полк е
             разположен на бивак край с. Смоквица.115
                  Заповедите са изпълнени в съзвучие с целите на манифеста. Призовани
             и потеглили от Кюстендил, юнаците от двата полка достигат по различни

             бойни пътища заедно и се събират край Гевгели. Противникът е сразен, къ­
             дето е намерен, и прогонен зад границата. Мотивацията на бойците е на
             необходимото ниво за освободители. Българското население на Македония
             показва ентусиазирано своята благодарност. Демонстрирана е съпричаст­
             ност с изблици и емоционални сцени. В ключови моменти местното насе­
             ление оказва необходимата подкрепа. То помага, приютява, снабдява, води
             победоносните войски. Симбиоза се осъществява помежду освободителите
             и освободените. Нали именно за обединението в една държава се правят
             всичките тези кървави усилия.
                  Кюстендилци виждат не само познатия им вече неприятел, а силите
             на Съглашението. Сблъскват се със знаците на цивилизационното превъз­
             ходство. По-добре снаряжени, с по-висок материален стандарт, показан от
             изоставените трофеи. Битките в Кралство Сърбия са спечелени, но вместо
             край, войната продължава. Остава тежката неизвестност на бъдещето. В до­
             тогавашните балкански сблъсъци резонно е след подобен финал да се върви
             към мир. Войната обаче отдавна е напуснала очертанията на полуострова и
             факторите са много повече от познатите. Великите сили не са известните
             посредници, а кървави противници. От доминацията на едните над другите
             зависи и крайният резултат. Те преследват своите геополитически цели за
             преразпределение на света. България в този сблъсък се включва с развятото
             знаме на националното обединение.
                  По стара вече следосвобожденска традиция Кюстендилският край иг­
             рае в този процес важна роля. Изходната позиция и тиловата база на орга­
             низираните усилия на българския народ са разположени тук. Значителна

                                                                                                         85
   82   83   84   85   86   87   88   89   90   91   92