Page 87 - kustendil_stolica
P. 87
Първа глава • Развяване на знамената
еше смъртта и смъртоносни гранати и ядовити куршуми пореха въздуха,
надвесила се бе мъртва тишина. С облекчение узнаха юнаците от 53-и пе
хотен полк, че противникът е сразен и е отстъпил на гръцка територия“ -
образно са описани финалните акорди на бойните действия в релацията,
подписана от подп. М. Станев. С познатата вече критичност неизвестен е
драснал: „Аман от тая поезия!“. Бойната част настъпва през Кованец до
Негорци, където се установява на бивак. В сраженията през последната де
сетдневка са убити 22 и ранени 85 войници. Загуби сред офицерите няма,
както и безследно изчезнали от личния състав. Пленени са и французи, а 2
картечници, много платнища, кожуси и обуща са сред трофеите. Прави впе
чатление тактиката на заловените противници. „Забележително е, че всеки
френски войник, който попаднеше в плен, се оказваше, че носи в себе си
картичка с портрета на своето семейство. Той я вадеше и ни я сочеше с умо
лителни жестове, от които ний разбирахме, че трябва да пощадим живота
му заради неговите деца, жена, майка, баща, които далеч някъде страдат и
тъжат. И ние го пощадявахме“ - споделя за хуманното отношение ротният
поручик Ив. Калайджиев. След изтласкването на съглашенците 53-и полк е
разположен на бивак край с. Смоквица.115
Заповедите са изпълнени в съзвучие с целите на манифеста. Призовани
и потеглили от Кюстендил, юнаците от двата полка достигат по различни
бойни пътища заедно и се събират край Гевгели. Противникът е сразен, къ
дето е намерен, и прогонен зад границата. Мотивацията на бойците е на
необходимото ниво за освободители. Българското население на Македония
показва ентусиазирано своята благодарност. Демонстрирана е съпричаст
ност с изблици и емоционални сцени. В ключови моменти местното насе
ление оказва необходимата подкрепа. То помага, приютява, снабдява, води
победоносните войски. Симбиоза се осъществява помежду освободителите
и освободените. Нали именно за обединението в една държава се правят
всичките тези кървави усилия.
Кюстендилци виждат не само познатия им вече неприятел, а силите
на Съглашението. Сблъскват се със знаците на цивилизационното превъз
ходство. По-добре снаряжени, с по-висок материален стандарт, показан от
изоставените трофеи. Битките в Кралство Сърбия са спечелени, но вместо
край, войната продължава. Остава тежката неизвестност на бъдещето. В до
тогавашните балкански сблъсъци резонно е след подобен финал да се върви
към мир. Войната обаче отдавна е напуснала очертанията на полуострова и
факторите са много повече от познатите. Великите сили не са известните
посредници, а кървави противници. От доминацията на едните над другите
зависи и крайният резултат. Те преследват своите геополитически цели за
преразпределение на света. България в този сблъсък се включва с развятото
знаме на националното обединение.
По стара вече следосвобожденска традиция Кюстендилският край иг
рае в този процес важна роля. Изходната позиция и тиловата база на орга
низираните усилия на българския народ са разположени тук. Значителна
85

