Page 85 - kustendil_stolica

Първа глава • Развяване на знамената

нападение остава използването единствено на хитрост. Тичайки из окопите
и давайки заповеди като за рота, бойците стрелят непрекъснато и възпират
атаката. Подофицер Димитър Иванчев командва „цялата рота на крак“, а
ефрейтор Арсо Миленов, тичешком от единия до другия край, стреляйки,
призовава „дръжте се момчета“. На помощ се притичват два взвода, начело
с ротния поручик Ив. Калайджиев. Противникът е разколебан, а след прис­
тигането на дружина от з-и Македонски полк положението е спасено.
Участъкът за отбрана на полка е скъсен. Вляво се разполагат 49-и и 3-и
Македонски. Фронтът за отбрана се заключва между селата Горно Чичево и
Кошовица с обекти - височините югоизточно от с. Сирково и Мирзен. Три­
те полка образуват отряд, наречен по-сетне Сборна дивизия, под команд­
ването на полк. Богданов. Неговата заповед е настъпление, което започва
на 30 октомври. Докато пред 1-ва дружина противник няма и задачата е
изпълнена, 2-ра се огъва пред съглашенското отстъпление. Налага се пря­
ка намеса на подп. М. Станев. Той лично повежда 6-а и 7-а рота в атака и
превзема набелязания пункт „Четритях дъбици“, разположен югоизточно
от с. Кошовица. Следващите дни настъплението продължава предпазливо,
като се превземат и отстояват заповяданите цели. Между 3 и 7 ноември се
водят само престрелки и по-скоро затишие измества преминалите ожес­
точени боеве. На 8 ноември от разузнавателни сведения се установява, че

противникът окончателно е отстъпил левия бряг на р. Черна. Петдесет и
трети полк е преместен на по-предни позиции при селата Кошовица и Ми­
рзен. Тук го застига застудяване на времето, придружено от снежни вие­
лици. Боевете престават до 20 ноември 1915 г. Двата противника се дебнат
взаимно. В целия период на сраженията по Клепа планина са извадени от
строя 341 души. От тях са убити 2 офицери и 76 войници, а ранените са 4
офицери и 245 долни чинове. В категорията безследно изчезнали попадат
14 души. Не успява замисълът на противника да пробие отбраната и атаку­
ва във фланг и тил българските позиции при Криволак и Соничка глава.
Осуетен е стремежът на съглашенския корпус да се свърже с остатъците от
сръбската армия.112 Бойците с горчиво остроумие наричат планината „Кле­
та“, вместо Клепа.113
Интересни сведения за живота на войниците в този момент оставя рот­
ният командир поручик Ив. Калайджиев. Вестта за неприятелското отте­
гляне се възприема така: „Тю бре - извика един шегобиец - отиде си този
французин, без да се обади, барем „сбогом“ не доде да каже, язък, дето тол­
кова дена живяхме заедно“. Друг войник от Трънско съчинява собствена
песничка -

Франца бега, бугарин по нъега,
гони, гони, не може га стигне.

На заетите позиции са заварени кафени чаши, джезвета, захар, кафе,
консервирано месо и сладко. По-голямата част от българските войници се

83