Page 83 - kustendil_stolica
P. 83
Първа глава • Развяване на знамената
ните най-радушно и с явна признателност. Вярвайки на българската мощ и
права кауза, приготвили бяха те, гражданите на Велес, китни букети, с кои
то посипваха гордите и величави юнаци“ - наблюдава сюблимния момент
на освобождението подп. М. Станев. Заповедта му е веднага да се заемат
места за охрана и отбрана от евентуално контранастъпление. В кървавите
сражения са дадени 20 убити и 99 ранени войници, като към последната
категория се прибавят и 3 офицери. Подразделения от Конната дивизия са
изпратени за преследване на противника.
Разположени на позиции, към полка се присъединява обходната коло
на с придадените й подразделения. Така комплектована, частта получава
заповед да напредне към Клепа планина и подсигури преправи по река
Черна. Последните са особено важни, като за целта трябва да се подготвят
необходимите материали. Привечер на 18 октомври, след като от местното
население са намерени водачи, бойците потеглят в една колона с две стра
нични прикрития. Познатите препятствия като кал и дъжд са съпроводени
от залетите на места участъци от р. Вардар. Терзания предизвиква неизвест
ността от ситуацията с противника. Опасенията са дали сърбите са влезли
във връзка със съюзниците си от англо-френския корпус. Бърза се, колкото
може. След едночасова почивка, на разсъмване, са достигнати селата Дво
рище и Подлее. Там доминира връх Руен, едноименен събрат на първенеца
на Осогово, в полите на който са израсли повечето кюстендилци. Полкът
получава заслужен отдих в района на връх Гарван, а командирите започ
ват избирането на подходяща позиция за отбрана. Съгласно заповедта на
началника на 2-ра бригада на 7-а дивизия, към която са придадени, полкът
се връща назад. Заема за отбрана линия от с. Виничани срещу устието на
р. Брегалница до с. Горно Чичево с левия участък и с десния от последното
село до склоновете на Гарван с височините над с. Кошовица. Главната по
зиция преминава на север от с. Дворище и с. Подлее, включително с връх
Клепа. Надясно се разполага 22-ри полк, а на левия бряг на Вардар - ко
лоната на полк. Хр. Бурмов. Теренът се оказва силно пресечен, с хребети,
прорязани от долове. Първа и 2-ра дружина заемат определените участъци,
а з-а остава в поддръжка на левия фланг, който е по-уязвим.
Подразделенията на 20 октомври започват поетапно фортификацион
но изграждане. Няколко дни кипи усилен труд. Недостигът на хора заба
вя процеса. Не може да се разчита на местното население, понеже мъже
те са мобилизирани в сръбската армия и обозите. Все пак наличните сили
се използват. Сведенията за придвижването на противника започват да се
потвърждават. Наблюдават се сраженията по левия бряг на р. Вардар при
Криволак и заемането на десния на р. Черна. При последната река са изгра
дени наблюдателни застави, а плавателните средства са поставени под бъл
гарски контрол. Наличните припаси, разграбвани на гара Градско от мест
ното население, веднага са пренасочени към войнишките позиции. Целта е
да достигнат до с. Виничани. Сред трофеите има фураж, ечемик, пшеница,
81

