Page 84 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

печени сливи и вино. Особено ценно, последното е транспортирано чрез
водарски бурета на два впряга, разделени по цвят на бяло и червено.
Съприкосновението с френските войски е осъществено на 24 октомври.
Опитът им да напреднат, е предотвратен от 1-ва дружина, която не само ги
изтласква, но привечер с „ура, на нож“ превзема окопите им. Особено се от­
личава картечният взвод под ръководството на подпоручик Ковачев. На за­
зоряване подразделенията се изтеглят на своите позиции. Противникът се
прегрупира и започва натиск на левия фланг. Първа рота, атакувана, се от­
тегля към с. Свекяни, а 3-а въпреки заплахата от обход и плен остава по мес­
тата си. През нощта последната също се изтегля, като увлича целия личен
състав на 1-ва дружина. Подп. М. Станев категорично нарежда на дружин-
ния командир: “Държа Ви лично отговорен с цената на главата Ви, в случай
че компрометирате положението; нека се не забравя моето твърдо и непо­
колебимо решение, че през нашите трупове само противника може да стане
господар на Клепа. В никой случай ние не трябва да бъдем свидетели на
това.“ Някой критик драсва на релацията: „Аман тия глави !“. Положението
частично е стабилизирано и през деня две роти изтласкват французите от
предните позиции. Скоро по жп линията пристигат свежи подкрепления

и българските части се изтеглят отново назад. Нощната атака на 3-а рота
не успява и едва привечер на 27 октомври с подкрепата на дружина от 3-и
Македонски полк е поставена под контрол позицията Виничани-Водоврът.
Следващата заповед е за превземане на височините край тези села от
полка, който преминава на подчинение на 2-ра бригада на 11-а Македонска
дивизия. В началото на боя, при вдигането на мъглата, с противников кур­
шум в челото е покосен ротният командир поручик Асен Ганчев. Неговият
приятел и колега поручик Ив. Калайджиев описва случката картинно. Под
формата на писмо до майка му той нарежда: „В монастира Св. Архангел при
с. Горно Чичево, Велешка околия, стърчи далечен самотен гроб - гробът
на твоя любим син Асеня, край когото бурните вардарски вълни плискат
и му пеят заупокойна молитва, а вардарският студен вятър ще разнася тук
навеки неговата дивна храброст и самоотверженост.“ Хиперболата влиза в
употреба, защото природата е по-вечна от човека. Офицерът заслужава спе­
циално място за гроб в двора на светия храм, близо до абсидата, при най-за-
служилите за вярата. Особено почитание. Без гроб не са оставени и обикно­
вените войници. Покъртителни сцени на погребения, извършвани от брат
на брата си, описва същият Калайджиев. За предпочитане са църковните
дворове или гробищата при тях, като някои ангажират местна жена срещу
възнаграждение да се грижи за мястото и да упоменава загиналия в молит­
вите си. За мъртвите покой, а за живите войната продължава.
Стремителните български атаки се редуват с френски контраатаки. На­
стъпват критични моменти, в които се намесва артилерията. Противникът
е отхвърлен и за следващия ден е планирана нова атака. Устна заповед от­
меня целта, а бойните формирования са разместени. Така един участък от
около два км е зает само от седем души. При последвалото неприятелско

82