Page 82 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

Настъплението на българите е възпирано от активен пушечен и картечен
обстрел от сръбска страна. Използват се всякакви прийоми и хитрини като
преобличане със женски дрехи за по-лесно придвижване на противника.
Роти от полка заемат източните входове на двата моста с изходно положе­
ние за атака. Редица сгради са превърнати в укрития. Велешани оказват
подкрепа, като създават гражданска гвардия. „Мило беше да гледа човек
10 -12 годишни момченца, натоварени с торби хляб, да се промушват игри­
во между огради и дворища и да изсипват своя товар на войниците“ - изне­
надан от жертвоготовността на местните българчета, споделя подп. М. Ста­
нев. Първата сериозна атака за завземане на мостовете започва в предобед-
ните часове на 14 октомври. Смелчаците са посрещнати с убийствен огън
и спрени от противника. Безрезултатни се оказват последващите опити, а
обходната колона също е спряна, като се налага осигуряване на поддръжка
от две дружини от 22-ри полк и конница. Неприятелят прави опит да атаку­
ва, но контраатакуван, отстъпва към Хърлевци, Баница и Горно Оризари. В
сражението са ранени дружинният командир майор Т. Бадински и коман­
дирът на 4-а рота подпоручик Костадин Божилов.
Разузнавателните сведения за пристигането на съглашенски войски
към Кавадарци и изпращането на влакове за транспортирането им към Бе­

лее водят до категоричното решение градът да бъде превзет на всяка цена.
Атаката е подготвена за сутринта на 16 октомври. Артилерията дава нача­
лото на сражението, като обстрелва стратегическите цели на противника.
Скоро оръдията замлъкват. Телефонният кабел е прекъснат. В критичния
момент полковият командир нарежда на кандидат-подофицера Никола
Дреников от Кюстендил: „Вие сте учител... интелигентен човек... Вие раз­
бирате важността на момента“ и добавя „Иди,... иди... и пази се“. Боецът
преминава под страшния неприятелски огън, а в ушите му кънти заръката.
Страхът от смъртта е превъзмогнат, животът е поставен в жертва, но скъ­
саното място е открито и кабелът съединен. Подобно дело заслужава ува­
жение и някой неизвестен разказвач е оставил спомена си на хартия. Така
постъпката на Н. Дреников променя ситуацията в решителния миг.
След възстановяването на телефонните връзки са зададени точни коор­
динати, като са поразени хотел „Белград“, „жълтата къща“ и часовниковата
кула, превърнати в непристъпни крепости. Трите опита за превземането на
мостовете остават без резултат, защото убийствен пушечен, а в решителни­
те моменти и на картечен огън, спират смелчаците. Свистят и забранените
куршуми „дум-дум“. Под прикритието на нощта започва подготовката за
ново настъпление. Сърбите също бързат, защото обходната колона, напред­
ваща към Горно Оризари, ги заплашва в тил, а защитата им в града значи­
телно е отслабена след петдневните сражения. Тъмнината е използвана за
изтегляне на оцелелите от Велес и съседните височини. Запалени са някол­
ко къщи. Сутринта на 17 октомври 1915 г. предните български роти конста­
тират липсата на противник и предприемат светкавично завземане на мос­
товете. „Полкът с музиката начело навлезе в града, посрещнат от гражда­

8о