Page 32 - kustendilski_okrag
P. 32

това се изчерпва и развитието па минното дело до края
          на XIX век, въпреки, че възможностите в Босилеград­
          ско, Кюстендилско и други места са много по-големп.

          През 1892 г. от Босилеградско се изпращат образни
          от оловна руда на Пловдивското изложение със 70—80%
          чист метал, но не им се обръща внимание.100


                Откритите и действуващи нередовно в по-голямата
          си част индустриални предприятия са недостатъчни.
          Според официалната статистика Кюстендилски окръг
          се нарежда иа последно място в Княжеството по брои

           и вид индустриални предприятия. Те произвеждат едвя
           1,83% от цялата продукция при 2—5% за други окръ­
           зи и 9—20% в по-иапредпали райони. Причината се
           съзнава ясно: „недобрите съобщня и лппсванисто на

           капитали’1.101
                Пътища и съобщения. Всеизвестна е роля­
           та на пътищата и съобщенията за икономиката. Сели­
           щата в Югозападна България получават тежко на­

           следство от времето на турското робство. До 1890 г.
           съществуват същите пътища, строени до 1878 г. Те са
           шосетата: Кюстендил—Радомир и Кюстендил—Девс ба­
           ир, Кюстендил—Дупница, Кюстендил—Босилеград, Ра­
           домир—Дупница, Дупница—Самоков, Дупница—Ба ра­

           ково, Кочериново—Рила и Радомир—Брезник. Посред­
           ством пътна повинност на мъжкото население от 15 до
           60 г. ежегодно по 6 дни тези пътища се поддържат
           чрез безплатен труд. А междусслските, причислявани

           към категорията на общинските пътища са кални, без
           каменна настилка, които при лошо време са неизполз­
           ваеми през повечето сезони.102 „Относително между-
           селскитс пътища, от тях твърде малко има, по конто

           може да сс минава с кола и то тия, които са съвър­
           шено по равните места, а другите, едва ли може сво­
           бодно с кон да се ходи но тях, а камо ли с кола, ня­
           къде има и такива пътища, гдето и пешком с трудно

           и опасно даже да се пътува“ — пише през 1890 г.
           окръжният управител.103 Особено тежко е положение­
           то в Босилеградско, Пияиец н Каменица, където по­
           вечето села се свързват с конски пътеки, непроходи­

           ми при кално време.101
                Оживяването на търговията и на индустрията при

           Стамболовото управление (1887—1894 - г.) налага раз-


           34
   27   28   29   30   31   32   33   34   35   36   37