Page 32 - kustendilski_okrag

това се изчерпва и развитието па минното дело до края
на XIX век, въпреки, че възможностите в Босилеград­
ско, Кюстендилско и други места са много по-големп.

През 1892 г. от Босилеградско се изпращат образни
от оловна руда на Пловдивското изложение със 70—80%
чист метал, но не им се обръща внимание.100

Откритите и действуващи нередовно в по-голямата
си част индустриални предприятия са недостатъчни.
Според официалната статистика Кюстендилски окръг
се нарежда иа последно място в Княжеството по брои

и вид индустриални предприятия. Те произвеждат едвя
1,83% от цялата продукция при 2—5% за други окръ­
зи и 9—20% в по-иапредпали райони. Причината се
съзнава ясно: „недобрите съобщня и лппсванисто на

капитали’1.101
Пътища и съобщения. Всеизвестна е роля­
та на пътищата и съобщенията за икономиката. Сели­
щата в Югозападна България получават тежко на­

следство от времето на турското робство. До 1890 г.
съществуват същите пътища, строени до 1878 г. Те са
шосетата: Кюстендил—Радомир и Кюстендил—Девс ба­
ир, Кюстендил—Дупница, Кюстендил—Босилеград, Ра­
домир—Дупница, Дупница—Самоков, Дупница—Ба ра­

ково, Кочериново—Рила и Радомир—Брезник. Посред­
ством пътна повинност на мъжкото население от 15 до
60 г. ежегодно по 6 дни тези пътища се поддържат
чрез безплатен труд. А междусслските, причислявани

към категорията на общинските пътища са кални, без
каменна настилка, които при лошо време са неизполз­
ваеми през повечето сезони.102 „Относително между-
селскитс пътища, от тях твърде малко има, по конто

може да сс минава с кола и то тия, които са съвър­
шено по равните места, а другите, едва ли може сво­
бодно с кон да се ходи но тях, а камо ли с кола, ня­
къде има и такива пътища, гдето и пешком с трудно

и опасно даже да се пътува“ — пише през 1890 г.
окръжният управител.103 Особено тежко е положение­
то в Босилеградско, Пияиец н Каменица, където по­
вечето села се свързват с конски пътеки, непроходи­

ми при кално време.101
Оживяването на търговията и на индустрията при

Стамболовото управление (1887—1894 - г.) налага раз-

34