Page 34 - kustendilski_okrag
P. 34

Съобщенията се развиват с иезадоволинТелнп тем-

         . поне. След 1878 г. се онаследява практиката от турско
            време пощата да се пренася от София с кола 2 пътп
            седмично до откриването на ж. п. линията в 1909 г.
            Пощата между селата също се пренася с коли или с
            коне. Първоначално в Кюстендил и Дупница работят

            по 2—3 пощенски служители, по след 1883 г. се иаз
            начават по 1—2 поради нарастването обема на. ко­
            респонденцията.109


                  Пощите разполагат и с телеграфи — в Кюстендил
            такъв бил доставен още в 1865 г., а в Дупница —
            през 1867 г. При Временното руско управление теле­

            графната служба била се усъвършенствувала, съоръ­
            жена с по-модерна техника. Подготвят се и първите
            български телеграфисти.110
                  Разбира се, броят па пощенските станции е недо­

            статъчен. Нуждите налагат разширяване па пощсиска-
          . та мрежа и до края на века се откриват други 4 стан­
            ции в Кочериново (1885 г.), Босилеград (1890 г.), Рил-
          • ски манастир (1888 г.) и с. Рила (1896 г.).1" Тези уч-.

             реждеиия служат „за пренасяне па телеграфни и по­
             щенски кореспонденти!“, а от 1896 г. се появяват тен­
            денция и за разширяване на функциите им. В Кю­
            стендил се разкрива и спестовен пощенски отдел — за

             изплащане и превеждане па пари чрез пощенски за­
             писи.112 В крайна сметка усъвършенствуването на по­
             щенските съобщения се оказва важен фактор в сто­
             панския живот на Кюстендилски окръг.

                  Търговия и кредит. Индикатор за стопан­
             ството се явяват търговията и кредита. Натрупаните
             до 1878 г. п след това капитали .оформят търговската
             прослойка. Според Георги Ангелов до Освобождението

             в Кюстсндил-изпъкват 10—15 семейства с по 60—120 000
             гроша годишен доход (Георги Днпов, братя Ангелови,
             братя Сиромашии, Дим. Гонев п др.) и 20—30 семей­
             ства — търговци-бакали, кръчмари с по 20—60 000 гро­

             ша доход.113 Дупничаните Младжо Джелеп, Хаджи Ри-
             сто, заедно с прн дошлите от Македония след 1878 г.
             търговци Иван п Георги Чапрашпковп, Георги Дсщап-

             ски, Годжо Димитров, Хаджи Георги и синове и дру­
             ги, донесли общо около 2 млн. франка и тонове из­
             сушен тютюн, определят облика па търговска Дупии-



             36                                                                                     /
   29   30   31   32   33   34   35   36   37   38   39