Page 33 - kustendilski_okrag
P. 33

1ш1ряван'е и подобряване па пътната мрежа. Затова от

        1892 г. се започва строителство на пови шосета и през
        следващата година някои се завършват: — Кюстен­
       дил—Лозно; Радловцп—Маззрачево—Перивол; Маза-
        рачсво—Совол яно—Лозно; Кюстендил—Жили пци; Кю­
        стендил—Граница—Берсни—Еремия, продължен до с.

        Вакссво (първият път в Пиянец) — Тишанозо—Църва-
        рица—м. „Черната скала“ — на границата. Другите са
        Р а до м и р—Бос и л егра д; М у с и бе й—Чу ко вец— Ко и до фрей—

        Касилак—Извор—Дебели лак—Егълница—Калища. Съе­
        диняват се п пътищата Радомир—Дупница; Радомир—
        Кюстендил и Радомир—Босилеград. Другите шосета са:
        Коияво—Г. Г ращица—Таваличево—Г. Козница—Корки-
        на; Слатино—Смочсзо—Рила.135 Очевидно е, че двете го­

        дини се оказват преломни в пътното строителство.

             Много голям проблем представлява строителството

        па ж. п. линията от Радомир до Кюстендил —Гюеше-
        во и разклонението и до Бара-ково за свързването в •
        перспектива с Бяло море. „Че един от най-важните и
        плодородни центрове в Българиая ✓— Кюстендилски

        окръг — е лишен и до днес от тоя всесилен икономи­
        чески фактор (ж. и. транспорт — бел. авт.), а това не
        може да ис се отрази гибелно не само върху общото
       .икономическо развитие на населението в тия места, но
        и върлу самата държава“ — справедливо смята ръ-

        ков' дството па Софийската търговско-индустриална кал
        мара през 1896 г. Затова настоява пред правителство­
        то да ускори строителството.133 Между партийните и

        стопански дейци от Кюстендил и Дупница възникват
        остри спорове за посоката па трасето. Едни предлагат
        направлението — Радомир—Кюстендил—Бобошево, с от­
        клонение с тссполипееп път до Дупница — границата,
        а други — Радомир—Кюстендил —Гюешево с уговорка

        да се проектира и ж. п. линията — Радомир—Дупница
        — границата.137 В -крайна сметка се приема трасето
        Кюстендил—Гюешево. След 1895 г. се подновяват из­

        копните работи по трасето (започнали още през вре­
        мето на Мид.хад пашан занемарени 10 години след
        Освобождението) и се уреждат някои въпроси.108 Обаче
        теренните трудности и непоследователната политика на

        българските правителства удължават строителството с
         15 години.



                                                                                                             35
   28   29   30   31   32   33   34   35   36   37   38