Page 33 - kustendilski_okrag

1ш1ряван'е и подобряване па пътната мрежа. Затова от

1892 г. се започва строителство на пови шосета и през
следващата година някои се завършват: — Кюстен­
дил—Лозно; Радловцп—Маззрачево—Перивол; Маза-
рачсво—Совол яно—Лозно; Кюстендил—Жили пци; Кю­
стендил—Граница—Берсни—Еремия, продължен до с.

Вакссво (първият път в Пиянец) — Тишанозо—Църва-
рица—м. „Черната скала“ — на границата. Другите са
Р а до м и р—Бос и л егра д; М у с и бе й—Чу ко вец— Ко и до фрей—

Касилак—Извор—Дебели лак—Егълница—Калища. Съе­
диняват се п пътищата Радомир—Дупница; Радомир—
Кюстендил и Радомир—Босилеград. Другите шосета са:
Коияво—Г. Г ращица—Таваличево—Г. Козница—Корки-
на; Слатино—Смочсзо—Рила.135 Очевидно е, че двете го­

дини се оказват преломни в пътното строителство.

Много голям проблем представлява строителството

па ж. п. линията от Радомир до Кюстендил —Гюеше-
во и разклонението и до Бара-ково за свързването в •
перспектива с Бяло море. „Че един от най-важните и
плодородни центрове в Българиая ✓— Кюстендилски

окръг — е лишен и до днес от тоя всесилен икономи­
чески фактор (ж. и. транспорт — бел. авт.), а това не
може да ис се отрази гибелно не само върху общото
.икономическо развитие на населението в тия места, но
и върлу самата държава“ — справедливо смята ръ-

ков' дството па Софийската търговско-индустриална кал
мара през 1896 г. Затова настоява пред правителство­
то да ускори строителството.133 Между партийните и

стопански дейци от Кюстендил и Дупница възникват
остри спорове за посоката па трасето. Едни предлагат
направлението — Радомир—Кюстендил—Бобошево, с от­
клонение с тссполипееп път до Дупница — границата,
а други — Радомир—Кюстендил —Гюешево с уговорка

да се проектира и ж. п. линията — Радомир—Дупница
— границата.137 В -крайна сметка се приема трасето
Кюстендил—Гюешево. След 1895 г. се подновяват из­

копните работи по трасето (започнали още през вре­
мето на Мид.хад пашан занемарени 10 години след
Освобождението) и се уреждат някои въпроси.108 Обаче
теренните трудности и непоследователната политика на

българските правителства удължават строителството с
15 години.

35