Page 56 - kustendilski_okrag
P. 56

след Чирпанска околия с 20 дружнпки. В останалите

       'околии в страната има по 5—10 дружнпки. В Кюстен­
       дилска н Босилеградска околия се учредяват по 4, а
        в Дуппншка — само една в самия град/0

             До края па 1898 г. са постигнати пови успехи. При
       323 дружнпки в цялата страна в окръга те нарастват
       ■41а 37 с около 300 членове. Партията се засилва с уч­
        редяването на 6 пови дружнпки в Боснлеградско, 2 в
       Кюстендилско и 1 в Радомирско. Последната околия

       си запазва второто място в страната, а окръгът е меж­
       ду първите 4—541 Масовизирането на Либералната пар­
       тия спечелва симпатиите иа някои демократични об­

        ществено-политически и културни среди в окръга —
        учителите Стоян Заимов, Иван Кепов и др., надяващи
       се на тази партия да въведе демократични преобразо­
        вания при едно бъдещо управление.42

              След идването му на власт през май 1894 г. на 3
        юни д-р Константин Стоилов и по-видиите му сподвиж-
        ннцн образуват Народната партия. Представител из

        част от едрата банкерска, лнхварска, земевладелеца и
       .търговска буржоазия с проруска ориентация, тя се
        очертава като втора едробуржоазна партия и бъдещ
       съперник на Народнолнбералната партия.43 В нейните
       редове влизат членове на бившата Консервативна пар­

        тия, от съедн пистите от Южна България, част от при-
        .вържепицит епа Д. Цанков и отделни елементи от Ли­
        бералната партия на д-р В. Радославов.


              Скоро след това се пристъпва към изграждането иа
        организации и в Кюстендилски окръг. Завземането па

        почти всички административни учреждения от активи­
        зиралите се бивши консерватори и ползуваното на об­
        лагите от властта привличат на тяхна страна доста
        градски и селски буржоа, различни кариеристи и др.
        което създава възможност всички те да бъдат органи­

        зирани в новосъздадената партия. Па 19. VI. 1894 г.
        Радомир е учредена градска организация, наречена
        „клуб“, начело с И. Соколов.44 Непосредствено след

        това са учредени „клубове“ и в някои села — Днвля,
        Муси бей (дн. Гълъбник), Поцърненскн и др.45 Съдей­
        ки по данни за привържениците на правителството в

        останалите околии, главно кметове и чиновници,46 прие­
        маме, че до края на същата година там са изградени



        58
   51   52   53   54   55   56   57   58   59   60   61