Page 88 - kustendilski_okrag

те процейти са за черешата, джанката, кайсията и др.
Центровете на овощарство остават посочените преди
1900 г. селища.

Лозарството претърпява сериозна криза. Първона­
чално се забелязва укрепване, но увеличаването на да­
нъците от страна на правителствата започва да затор-
мозява лозарите в окръга. Населението се опитва да

протестира пред властите срещу високите налози вър­
ху производството на вино и ракии, провеждайки дори
митинги против наложените тежки облагания от стам^-
боловистите през 1904 г.35 Но правителството не от­

стъпва. По това време се появява друга опасност, която
погребва в значителна степен усилията и надеждите
па лозарите — болестта „филоксера“.
Фнлоксерата се забелязва за пръв път в окръга през
м. юни 1903 г. в Каменни, Дуппишко. Скоро след това

се разпространява в Мламолово и в Горна Козница.35
През следващата година болестта прониква в редица
села на същата околия и в Кюстендилско — в Граница,
Соволяно, Перивол, Горановци и опустошава хиляди

декари. ,,Благодарение също па това нехайство неот­
давна констатираната филоксера се ‘разпространява
толкова бърже, щото с увереност може да се предрече
най-близкото изчезване на лозята“ — пише през 1905 г.
окръжният управител.37 Наистина, до 1909—1910 г.

всички стари лозя са напълно унищожени. „С изгубва­
нето па* едни от най-важните поминъчии източници —
лозарството населението в по-гол ямата си част от Кю­
стендилски окръг, достигна до голяма сиромашия, но

една страна — земята на старите лозя се превърна в
исплодородии поляни, тъй като в по-голямата си част
тя е негодна за житните растения и от друга — много
работни ръце, които от по-рапо се прехранваха от об­

работката на лозята сега вече стават излишни и са
принудени да отиват другаде, дето не ги чака кой знае
добра участ“ — справедливо писал един съвременник.33
Размерът па опустошенията добре личи от статистика­

та, показваща намаляване па лозовите насаждения.
1905 г. — 436 662 дка (Дупнишка ок. — 25 441, Кюстен­
дилска — 20 652, Радомирска — 569 дка); 1910 г. —

44 290 дка (Дупнишка ок. — 28 150, Кюстендилска —

15 530 дка и Радомирска — 610 дка); 1912 г. — 41 165

90