Page 89 - kustendilski_okrag

дка (Дупппшка ок. — 34 990 дка, Кюстендилска — 6175
дка и в Радомирска — няма).39 Прн добив за окръга
15 млн. кг през 1905 г. след 5 години са добити напо­

ловина и към 1912 г. още по-малко. Не разполагаме
с точни данни, но неотчитането в статистиките означа­
ва вероятно липса па реколта. Ако известно количество
декари се запазили може би в Дупппшка околия, то в
Кюстендилска околия и в Радомирско пораженията са
п ъл 11 н.

Мудно се въвеждат новите сортове тип „американ­
ски“ лози. От 1907 до 1909 г. Окръжния съвет протака
откриването па модерен лозов разсадник за тези лози
и отпуска оскъдни суми за доставка па лозови пръчки.
Първоначално — пре 1911 г. се решава лозовите пръчки

да се продават па селяните с 25%’намаление, като раз­
ликата се изплаща от търговците от Окръжния съвет. Но
при доставката па посадъчния материал селяните го за­
купуват с 10% намаление.40 Съчувствуванки па земедел­
ците, някои от кредитите кооперации доставят известно
количество нов лозов посадъчен материал, което не е

достатъчно.’11 При очертала се картина резултатите не
са • задоволителни — през 1908 г. се засаждат едва 6,3
дка в 1 село в целия окръг, през 1909 г. — 15,3 дка,
1910 г. — 53 дка в 6 села, 1911 г. — 88 дка в 9 села

в през 1912 г. — 197,7 дка в 21 села. Общо през 1912 г.
новите насаждения са 250 дка, което не задоволява
никого.43
Животновъдство. По-ускорсиото развитие на
индустрията и засиленият износ за чущбина изискват
н повече животински суровини — главният експортен

артикул наравно със зърнените храни. Затова се на­
лагат важни изменения, както в.количествено, така и
в качествевсно отношение — подобрявано на расата.
увеличаване на продукцията от всяко животно чрез

по-рационално хранене и ир. През първото десетилетие
па XX век в окръга трябва да се мисли повече и ' за
фуражната база. Разораването на мерите лишава до­
битъка от големи пространства пасбища. В сравнение
с 1904 г. през 1911 г. от 49 402 дка тези площи в

Дупппшка околия се намаляват па 10 236 дка?3 Тази

тенденция в окръга снижава броя па някои животни
и влошава тяхното състояние. Затова износът на до-