Page 96 - kustendilski_okrag
P. 96

бслязва известен ръст. Преработването на повече тю­
          тюн в Дупница, налага построяване на повече складове
          наред,.със. съществуващите там '2 фабрики. До 1912 г.
          •бр.оят на складовете .от 2 рязко нараства па 14. 2 от

          ’[я-х -са па чуждестранни търговци, които проникват тук,
          .•конкурирайки. местните. Затова през 1911 г. се закрива
         -фрбряк-а-та.-ц.а Моите Леви.78 Дуй нишките тютюневи пред­
          приятия ангажират...към 1О‘СО работника-, - което е го-

          •лям/Л1>1нюс зя-, местната’ /ипдустрня.: На--мястото па за-
         . критата- в .. Кюстендил.-:фабрика. ^„Албаипя“ в началото
         .па -190'2.-.т. възниква нова ’„Български държавии-же-
          •лесин.1Ц1!“.- Тя и :двеге дупшпнкп фабрики- изпъкват сред

           най-едрите предприятия с над 25 000 лв. осн. капитал,
           ползуващи-се от покровителството па държавата.73 Но
           след Д—3 г. кюстендилската фабрика е закрита.

                Мина „Бобов дол“ продължава - да увеличава про­
           изводството на въглнща. С по 100—150 работници при

           12 часов работен ден и при ниски надници от 1,20 до
          2:лв. ръководството осигурява псе повече въглнща за
          •района и за някой градове в страната. Но липсата на
           ж. п. транспорт затруднява сериозно извозването, кое­

           то не позволява да сс разраства производството. През
           1906 г. са добити 5301 тона, за 1909 г. — 500 и през
           1912 г. — 4979 тона.80 Въгледобивът става популярен и
           в Кюстендилско — в началото на 1905 г. кран с. Сово-

          •ля но. се открива малка мина.81 Макар, че това находи­
           ще • се•* оказва перспективно, някои трудности — липса
           на пазар, транспорт и др. принуждават собствениците
           па мината да я закрият..

           : Започва добив и.на други .полезни изкопаеми. През
         ■ 1901 —1902 г • .инж. Петко Тодоров закупува периме­

          тър в с. Мусул и открива оловно-цинкова мина; наре­
           чена „Благодат“. А от 1902 г. се образува и акционерно
         -дружество .под същото -наименование,.. което открива
         • малка фабрика за смилане па рудата и за износа й в

         ■ Германия. През 1905 г. мината се превръща в собстве-
         .цост н’а „Дружеството за източните мини“ и, разраст­
         вайки своята - дейност, предприятието ползува протек­

          цията, на държавата. Според сс-зона п търсенето па до-
         • бива ната'..сурови на тук работят от 20 до 150 работни­
          ка. А работниците във фабриката са 20—40 дути.8“ По
          същото време- учителят Симеон Максимов нрави про­




         98
   91   92   93   94   95   96   97   98   99   100   101